— Може би, но аз продължавам да твърдя, че имам нужда от собствена кола и коне. Би било крайно неприятно, ако искам да изляза, а колата не е на мое разположение. Не смятате ли, че съм права?
Джак остави чашата си.
— Само един въпрос… Защо, според теб, трябва да се съглася с всички тези условия?
— Защото твърдите, че аз съм подходящата жена за ваша съпруга и майка на децата ви. Обещавам, че ще направя всичко, за да останете доволен от мен — обеща тя. — Но вие ми дължите ответна услуга. Искам да имам известна самостоятелност.
Джак зарови пръсти в белия кичур над челото си.
— Значи името ми не ти е достатъчно? Нито това, че ще запазиш дома си?
— Не и ако това ще означава загуба на независимост. Искам да имам известна свобода. Това е цената ми, милорд. — Твърдият тон не издаваше нервността й. Ала в минутите мълчание, последвали искането и, стомахът й се разбунтува. Може би бе играла и загубила…
Джак отпи глътка вино. Беше готов да отстъпи. В крайна сметка тя искаше дреболии. А той бе получил, каквото искаше.
— Наистина ли желаеш да заемеш място в елегантния свят? — попита той с интерес.
— Предложението беше ваше. Но има и още нещо. Казахте, че мога да имам оранжерия в Лондон. Предполагам, че имате голяма къща, където може да се построи необходимото помещение. Ще е трудно да пренесем орхидеите, но все някак ще се справим.
— Още нещо?
— Само едно. — Арабела се запита дали пък не е по-добре да заговори за това след сватбата, но това би означавало измама, а тя искаше споразумението им да бъде чисто.
— Слушам те. — Той въртеше чашата между пръстите си и следеше как светлината на свещите потъва в рубиненочервената течност.
— Вие имате любовница — изрече тихо тя. — Пръстите му стиснаха по-здраво тънкото стъкло. — И искате нашата женитба да не затруднява връзката ви?
— Арабела захапа един захаросан бадем и шумът я стресна.
Джак я гледаше безизразно.
— Точно така. Нямам намерение да сложа край на тази връзка.
Арабела сдъвка бавно бадема и едва когато глътна и последното парченце, отговори:
— Така си и мислех.
— Сега не е подходящо да говорим за това — каза Джак. — Ще установиш, че самото споменаване на подобни теми в доброто общество се посреща в най-добрия случай с подигравка, но в най-лошия означава отхвърляне.
— О, аз нямам намерение да предизвикам публична дискусия — отвърна тя и посегна към купичката с ядки. Този път си избра орех. — Разбира се, няма да се меся във вашите частни връзки. Сигурно любовницата ви е очарователна дама и ще се разбирам добре с нея. Вероятно принадлежи към доброто общество. — Подхвърли ореха във въздуха и го улови.
Джак протегна ръка и й взе ореха. Счупи черупката и сложи ядката в чинията й.
— Какво цели този разговор, ако може да се нарече така?
— Исках само да знам дали любовницата ви и аз ще се движим в едни и същи кръгове — изрече невинно тя и захапа ореховата ядка.
— Зависи в кои кръгове имаш намерение да се движиш.
— Само в най-добрите — отговори рязко Арабела и го погледна с добре изиграно учудване. — Да не би вашата любовница да принадлежи към класата на платените жени?
Джак си представи Лили и се засмя леко. Графиня Уърт. Жена, сигурна в обществената си позиция, непогрешима по отношение на вкуса и мненията. Изправи я пред Арабела и усмивката му стана по-широка. Цялата пола в сламки и кучешки косми, пръст под ноктите… Трябваше му време, за да се овладее — толкова абсурден беше контрастът между двете жени. Реши, че няма да отговори на дръзкия въпрос на бъдещата си невеста, и потъна в упорито мълчание.
— Аха — промърмори тя. — Разбирам, че разговорът не ви е по вкуса.
— Мислех, че го казах достатъчно ясно. — В сивите очи светнаха опасни искри.
— Въпреки това трябва да го довършим — заяви тя и отпи глътка вино. Нямаше да му позволи да я сплаши.
Джак чакаше с привидно търпение. Арабела се опря на страничните облегалки на стола си, изправи гръб и повтори:
— Значи се разбрахме, че аз няма да се меся във вашите дела…
— Благодаря. — Отговорът изскърца като суха шума.
— Обаче — продължи тя, — би трябвало да се уговорим, че аз ще имам същите привилегии. Искам да се съгласите, че няма да се месите в живота ми.
Джак скочи.
— Какво?
Арабела го изгледа с присвити очи.
— Поправете ме, ако се лъжа, но аз изхождам от факта, че любовницата ви е омъжена жена. Искам същата свобода, с която се ползва тя… с която вие се ползвате, сър.
— Отиваш твърде, далеч — заяви мрачно Джак.
Арабела поклати глава.
— Не вярвам. Ако се съглася на тази сделка, то ще е при равни условия. Как мислите, защо съм още неомъжена?