— Предполагам, би било твърде неучтиво да ти заявя, че не се е намерил глупак да те поиска — изсъска той.
— Да, прав сте, но това не отговаря на истината.
Джак отново потъна в мрачно мълчание. После обаче отметна глава назад и избухна в луд смях.
— О, Арабела, в каква каша се забърквам!
Смехът му я обърка. Беше й направило впечатление, че той се смее винаги когато ситуацията става особено неловка. Това я объркваше и тя имаше чувството, че той го знае и нарочно се смее. Но днес през цялото време беше нащрек.
— Забърквате се в нещо, към което се стремите, сър.
— Точно така. — Станал отново сериозен, той се наведе напред и опря ръце на масата. — Е, добре, след като говорим откровено, ще кажа кратко и ясно: Ще се закълнеш във всичко свято, че ще се подчиниш на железните закони на обществото и няма да си вземеш любовник, преди да си ми родила наследник.
— Заклевам се — отговори просто тя. — В противен случай споразумението ни е анулирано. — Надигна се и заяви: — Е, след като уредихме въпроса, смятам да се оттегля. Мисля, че сър Марк и останалите ще дойдат скоро след закуска. Приемете ги в библиотеката.
Тя се запъти към вратата, но Джак я спря и вдигна чашата си. Не че и двамата бяха еднакво доволни, но все пак беше добре да вдигне тост.
— Хайде да пием за нашето споразумение, мила моя — каза той и заобиколи масата. — Вдигни чашата си. — Погледът му беше настойчив, устата — решителна.
Арабела го послуша. Нямаше как да се противопостави на този непоколебим, свикнал да заповядва човек. Той се усмихна и я хвана под ръка. Двамата стояха съвсем близо един до друг, почти притиснати, с чаши в ръце. Той поднесе чашата към устните си, Арабела последва примера му. Пиха заедно. Близостта му я накара да усети силата на тялото му и решителността в главата му. Виното имаше вкус на къпини и слънце. Ароматът на кожата му я обгърна — дълбока, земна миризма, смесена със свежестта на лимон. Също като в градината й. Не беше в състояние да отвърне поглед от очите му и когато той взе чашата й и я остави на масата, пръстите й бяха изтръпнали и безводни. Той обхвана брадичката й и вдигна лицето й към своето. Тя се подчини на неизбежното с лека въздишка, която можеше да изразява и удоволствие, и гняв. В действителност сама не знаеше какво изпитва.
Устните му завладяха устата й и когато се отвори под натиска на езика му, тя вкуси хладното вино, още по-приятно сред топлината на устата му. Той обхвана лицето й с две ръце, задълбочи целувката, започна да изследва устата й. Без да иска, тя го обгърна с ръце, притисна се към тялото му, за да го усети цялото. Пенисът му запулсира в слабините й и тя потръпна. В края на съзнанието й блесна мисълта, че може би, може би този брак ще й донесе още някои неподозирани предимства.
Джак бавно отдели устата си от нейната и плъзна ръце по тялото й, очерта тънката талия и спря на извивката на хълбоците.
— Упоритата стара мома на двайсет и осем години крие в себе си страст — промълви дрезгаво той и на лицето му изгря усмивка.
— Защо се учудваш? — попита тя. Тонът й нямаше нищо общо с нормалния й глас.
— О, не знам — промърмори той. — Явно съм бил късоглед.
— Дано не откриеш и други области, за които си бил късоглед — отвърна тя и отстъпи крачка назад. — А сега ви моля да ме извините, сър. Желая ви лека нощ!
— Лека нощ — отговори тихо той.
На следващата сутрин сър Марк, Дейвид Кайл и адвокатът Тревор пристигнаха малко след осем, и тримата много сериозни. Дейвид изглеждаше още по-мрачен от предишната вечер, а адвокатът, с дебела папка под мишница — объркан.
Сър Марк целуна по бузата Арабела, която посрещна гостите на вратата.
— Добро утро, мила моя.
Тя направи реверанс и покани господата в библиотеката, където херцогът вече ги очакваше. Когато групата влезе, Джак се изправи учтиво.
— Добро утро, джентълмени. — Последваха поклони, донесоха освежителни напитки, всички насядаха.
— Да започнем с клаузите на брачния договор — каза спокойно Джак, веднага поел ръководството. — Лейди Арабела ми назова условията си и аз ще гарантирам изпълнението им. Надявам се, че ще се разберем бързо.
Сър Марк се покашля.
— Един от аспектите на планирания брак все още е неизвестен на лейди Арабела. Мисля, че трябва да я уведомим. Аз също нямах представа, докато Тревор, подготвяйки документацията за разговора, не прегледа семейните документи на Дънстънови.
Арабела се наведе напред. Нещо не беше наред. Баронетът се обърна към адвоката.
— Тревор ще ти го обясни най-добре, мила моя.