Защо? Какво е сторил Фредерик, за да събуди в сърцето му такава жестокост? Такава абсолютна липса на съчувствие?
С времето щеше разбере. Решението й да открие истината събуди в сърцето й лошо предчувствие и тя потрепери. А може би беше по-добре да си остане в неведение?
9
В петък сутринта времето се промени. Небесните шлюзове се отвориха. По синьо-черното небе се стрелкаха светкавици. Гръмотевици отекваха една след друга. Въпреки олтарните свещи и фенерите, които Мери Кайл бе запалила под пъстроцветните прозорци, в малката норманска църква беше студено и мрачно. Лилиите и розите, които Мег бе набрала от градината на Арабела, за да украси църквата, разпространяваха сладък аромат, но не бяха в състояние да се преборят с миризмата на влажно и гнило от древните стени. В топъл ден, когато слънцето падаше през цветните прозорци, когато вратите бяха отворени и пропускаха светлина и свеж въздух, в църквата ставаше много приятно, но в тази студена и мокра утрин на късното лято мястото изглеждаше напълно безутешно.
Арабела стоеше под портата към гробището и гледаше сърдито пътеката към църковната врата, цялата в локви. Носеше лека рокля от муселин на цветчета, за която Мег бе казала, че е единствената в гардероба й, подходяща за булчинска премяна, както и абсолютно неподходящи за мократа земя сатетени обувки.
Джак беше вече в църквата. Поканените на сватбата бяха малко. Само персоналът, Питър Бейли, Мери Кайл и лейди Барат. Арабела упорито отказа да изпратят покани на съседите, защото не искаше да вижда лорд и лейди Олсъп.
Сър Марк, Мег и Арабела стояха под навеса на портата и чакаха дъждът да отслабне.
— Според мен никога няма да престане — въздъхна най-сетне Арабела. — Я да притичаме до църквата.
— И ще влезеш вътре като мокра кокошка — засмя се Мег. — О, я вижте, херцогът!
Джак излезе от църквата с огромен чадър. Вдигна го високо и се запъти към малката група. Странно как времето не му се отразява, помисли си завистливо Арабела. В жакета от черна вълна, избродиран със златни цветя, изглеждаше елегантен както винаги, по черните обувки с блестящи токи нямаше нито една капчица.
— Сър Марк, ако държите чадъра над главите ни, ще отнеса Арабела до църквата, а после ще се върна да взема Мег — предложи трезво Джак и връчи чадъра на баронета.
— Не е нужно да ме носиш — възпротиви се Арабела. — Можеш да държиш чадъра, а аз ще вървя.
— Краката ти ще се намокрят, полите ще се измърсят. Няма да се оженя за циганка — отговори кратко той и сложи край на протестите й, като просто я взе на ръце. Сър Барат вдигна високо чадъра и закрачи редом с него по пътеката. Марк остави Арабела в портала и двамата с баронета се върнаха да вземат Мег.
Щом остави Мег до Арабела, женихът зае отново мястото си до олтара.
— Винаги съм харесвала решителните мъже със силни ръце — отбеляза Мег и се зае да приглажда роклята на приятелката си.
— Пфу — промърмори Арабела.
Мег я погледна изпитателно.
— Съжаление ли чувам в гласа ти?
Арабела поклати глава.
— Май не звучиш много сигурно — засмя се Мег. — Още не е късно да си промениш решението.
— Няма да го променя — отговори твърдо Арабела.
Мег кимна одобрително.
— Е, тогава напред… Да те направим херцогиня.
Арабела влезе в тъмната вътрешност на църквата. Мег я последва. Сър Марк застана до булката и тримата закрачиха тържествено към олтара, където чакаха Джак и Дейвид.
Арабела остана с впечатлението, че церемонията е продължила само няколко минути. Една толкова важна стъпка би трябвало да трае по-дълго, каза си тя, докато се подписваше в църковния регистър и се учудваше на мътното злато на венчалния си пръстен.
Арабела Фортескю, херцогиня Сен Жюл.
По гърба й пробягаха тръпки. Джак се наведе да се подпише и тя потрепери отново. Какво бе направила?
Каквото и да е, всичко бе приключило и не можеше да го върне.
Джак внимателно остави перото в мастилницата. Двете имена се набиваха на очи върху бялата страница на брачния регистър. Край. Точка. Бе постигнал каквото искаше. Цялото богатство на Фредерик Лейси плюс титлата му. Сестрата на Лейси му принадлежеше с душа и тяло. Погледна я отстрани, усети напрежението в тялото й и се запита дали пък тя не съжалява за стъпката, която бе предприела.
Но тя поне е жива и има бъдеще пред себе си, каза си горчиво мъжът. За разлика от Шарлот…
Обърна се и предложи ръка на Арабела, за да минат по средната пътека в църквата. Пръстите й потрепериха върху черната материя на жакета и застинаха неподвижни. На устните й се появи лека, сдържана усмивка.