Когато излязоха от църквата, дъждът почти беше престанал. Джак спра под навеса и вдигна глава към небето. Сиво и тежко, то обещаваше нови дъждове.
— Времето май не ни обещава брачно щастие — промърмори Арабела и потрепери от студ.
Джак не отговори и тя се запита дали мислеше същото като нея. Изобщо мислите на този човек бяха загадка. Малкото, което знаеше за съпруга си, не й помагаше да го разгадае.
— Ела — прекъсна той краткото мълчание. — Не искам да се намокриш.
Вдигна я на ръце и тя не се възпротиви, защото знаеше, че е безсмислено. Наистина беше по-добре да не си намокри краката.
Джак я отнесе до каретата, която чакаше пред портичката, и я настани вътре. Помогна на Мег да се качи при булката и заяви:
— Аз ще се прибера пеша. Доскоро, скъпа съпруго. Затвори вратичката и даде знак на кочияша да потегли.
Имаше място и за него, но внезапно бе осъзнал, че се нуждае от време, за да размисли. Време, за да се наслади на завършването на отдавна планирания поход на отмъщението? Или време да обмисли как да прекара вечерта и предстоящата нощ?
— Защо реши да върви пеша? — учуди се Мег. — Ще се намокри до кости.
Арабела се изсмя безрадостно.
— Джак Фортескю живее според собствените си закони — а и дъждът няма да му навреди. Не си ли забелязала, че времето изобщо не му влияе?
Мег я погледна замислено.
— Да, вярно е. На жакета му нямаше дъждовни капки, дантелите изглеждат свежи, сякаш току що ги е сложил. Всички останали изглеждат мокри и мърляви, а при него всичко е в пълен ред.
— Дяволът пази себеподобните си — отвърна Арабела.
— Шегуваш се, нали?
— Естествено — отвърна не особено убедително тя.
Мег устреми замислен поглед към лицето на приятелката си. Беше съгласна с решението на Арабела да се омъжи за херцога. Подобно на Арабела, и тя смяташе женитбата за по-малкото зло, но ако бе разбрала, че приятелката й не може да понася херцога, щеше да положи всички усилия, за да я разубеди да се омъжи. Досега не обръщаше особено внимание на редките иронични забележки на Арабела за заплашителната аура на херцога, за зловещото у него, защото й се струваше, че самата тя не ги приема сериозно. Днес обаче призна пред себе си, че у този мъж има нещо неопределимо, което понякога я караше да се чувства неловко.
Арабела отдавна води самостоятелен живот, опита се да се утеши Мег. Знае какво прави. Знае от какво се отказва и какво ще спечели.
— Ще ми липсваш, когато отидеш в Лондон — пошепна тя и улови ръката й.
Арабела отговори на ръкостискането. Лицето й се разведри, очите й заблестяха.
— Може би да, а може би не — рече тя тайнствено. — Вече помислих за това.
Мег я погледна с интерес.
— За какво говориш?
— Щом се настаня в града и заживея като херцогиня, можеш да ми дойдеш на гости. И да останеш дълго, дълго… Нали винаги твърдиш, че в Кент няма добри партии? Защо просто не дойдеш в Лондон и не си опиташ късмета? Баща ти няма да има нищо против, нали ще живееш при мен.
— Да, сигурно няма да има нищо против — отвърна замислено Мег. — Но не съм много сигурна, че искам да дойда. Лондонското общество е ужасно… вселена, която кръжи около центъра си. Още на времето разбрах, че мястото ми не е там. Новият опит няма да донесе нищо.
— И за това съм помислила — отвърна Арабела, издърпа ръката си и размаха пръст. — Първия път и аз не си намерих мястото, но помисли си, Мег, тогава сме били млади и наивни и не сме искали да се приспособим. Сега аз съм херцогиня, а ти си най-добрата ми приятелка — това означава, че не е нужно да се приспособяваме, не е нужно да спазваме тъй стриктно правилата. Спокойно можем да вдигнем малко шум.
— Хм… — Мег кимна бавно. — Шум ли каза?
— Имам намерение да си създам име — обясни Арабела. — Искам да отворя политически салон. Искам да стана важна личност.
Мег я погледна възхитено. Знаеше, че щом си науми нещо, Арабела го постига.
— Бих казала, че така ще направиш най-доброто от брака си.
— Точно така. Щом се пожертвах пред брачния олтар, мога да обърна нещата в своя полза.
Мег вдигна вежди, но не каза нищо. Скоро пристигнаха. Кочияшът отвори вратичката и спусна стълбичката. Арабела слезе и докато оправяше воланите на роклята си, призна пред себе си, че обществената значимост, която искаше да постигне, е само една от целите, които си бе набелязала след този брак. Джак Фортескю, херцог Сен Жюл, бе спечелил богатството и титлата на Дънстън на игралната маса. Може би сестрата на Фредерик ще успее да проиграе нечестно спечеленото богатство на херцога и ще го докара до фалит? Това ще го вбеси, но какво толкова? Твърде дълго всичко бе ставало според желанията му.