Персоналът вече я очакваше в залата, за да изрази благопожеланията си. Като видя Мег и Арабела да слизат от каретата без херцога, Франклин се смая, но бързо си каза, че всичко в този брак е странно, и побърза да поздрави обичаната си господарка. Изрази благопожеланията си и ги придружи в къщата.
— Негова светлост ще се прибера пеша — обясни Арабела.
— Много добре, ваша светлост — отговори Франклин с дълбок поклон, сякаш не можеше да има по-убедително обяснение.
Арабела му намигна.
— Не е нужно, Франклин. Наричайте ме лейди Арабела, както досега.
— Мисля, че трябва да свикваш — засмя се Мег.
— Но аз съм си същата — възпротиви се Арабела и веднага се запита дали това е вярно. Имаше чувството, че с влизането на Джак Фортескю в живота й са станали дълбоки промени. Но може би бъркаше промените в личността с промените в живота?
Драматичната лична промяна още не е станала, каза си тя, когато Джак и останалите гости влязоха в залата. Засега беше негова жена само по име. Скоро щеше да влезе в леглото му… Тя взе чаша шампанско от таблата, която предлагаше Франклин, и проследи как Джак върви към нея и пътем също си взема чаша.
— Къде са кучетата? — попита той. — Много се учудих, като не ги видях пред олтара.
— Сигурно щяха да дойдат, но рано сутринта се изцапаха ужасно в калта и един ратай трябваше да ги изкъпе. Мисис Елиът не ги пуска в къщата, докато не изсъхнат. — Дръж разговора на това банално ниво и всичко ще е добре, каза си тя.
Ала Джак имаше други представи. Чукна чашата си в нейната и попита:
— Е, как се чувстваш?
— Както винаги. Трябва ли да се чувствам другояче?
— Може би още не — отвърна той, уловил мисълта й отпреди малко.
Кожата й настръхна, стомахът й се сви. Бузите й пламнаха. Очите й останаха приковани в неговите. Навлажни пресъхналите си устни с върха на езика. Той вдигна едната си вежда, наведе се и целуна ъгълчето на устата й.
— Винаги съм казвал, че радостното очакване увеличава удоволствието. — И се отдалечи, за да поздрави гостите си.
Мег, която следеше любопитно новобрачните, се приближи до Арабела.
Не знам дали е под закрилата на дявола, но изглежда дяволски добре — отбеляза полугласно. — Дали ще е добър любовник?
— Това е най-малката ми грижа — отвърна с отсъстващ вид Арабела и докосна ъгълчето на устата си, където целувката още пареше. Спомни си мига в градината, когато бе разбрала, че Джак Фортескю ще я погълне напълно със своята сигурност, сила и привлекателност. Беше по-загрижена за душата, отколкото за тялото си.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Мег. — Не зная какви практични съвети мога да ти дам, защото една страстна нощ с млад гондолиер, който не знаеше английски, не ме направи експерт в тази област, но мога да те изслушам. — Тя отпи глътка шампанско и се усмихна окуражително.
— Какво си шепнете вие двете? — Сър Марк се приближи към тях с принудена усмивка. Както всички приятели на Арабела, и той хранеше съмнения в успеха на този брак.
— Само ако знаеше — пошепна Мег и Арабела избухна в тих смях. Напрежението й се разсея. Не можеше да си представи, че баронетът ще се включи в разговора им.
— Не обсебвай булката, Мег — каза бащата и я целуна по бузата. — Пожелавам ти цялото щастие на света, мила моя. Изглеждаш великолепно.
Арабела му благодари с усмивка. Всяка булка беше длъжна да изглежда великолепно в деня на сватбата си, но тя беше сигурна, че с нея не е така. Изобщо не се чувстваше великолепно, напротив, имаше чувството, че в стомаха й е заседнала буца. Джак се движеше съвсем естествено между гостите.
Изглежда така, сякаш е прекарал целия си живот в Лейси Корт, каза си Арабела с внезапна враждебност. Господар на Лейси Корт, граф Дънстън… Ала след враждебността дойде прозрението, че тя е и ще бъде неоспоримата господарка на Лейси Корт. Че никой няма да й го отнеме.
Сватбеният обяд продължи дълго. Арабела бе заявила на Франклин и мисис Елиът, че не е нужно да се стараят повече от обикновено, но Франклин беше решил да покаже цялото гостоприемство на Лейси, макар че сватбата беше прибързана и бе дошла много скоро след смъртния случай в семейството. След като нямаха възможност да изпратят както подобава починалия граф, трябваше поне да организират достойно сватбено тържество за сестра му. Икономът извади най-доброто бургундско, купено от бащата на лейди Арабела, защото знаеше, че старият господар щеше да се зарадва, ако можеше да види дъщеря си като херцогиня.