Тази титла е дяволски досадна, каза си раздразнено Арабела и огледа неодобрително празните помещения. Явно херцогът приемаше съвсем сериозно позицията си на господар на дома. Въпреки това трябваше да я попитат, преди да преместят нещата й. Защо Франклин не бе казал нищо?
— Както виждам, съпругът ти е помислил за всичко, мила моя — обади се лейди Барат с тон на дълбоко задоволство. — Доста е необикновено мъжът да дава нареждания на персонала, не намираш ли?
— Херцогът дава нареждания навсякъде — отвърна Арабела с необичайно остър глас.
— Мисля, че новите покои ще ви харесат, ваша светлост — обясни тихо Беки. — Всички завеси и драперии са нови. С Бен работихме цял ден, за да подготвим всичко. Нещата ви са наредени, сложили сме нови свещи и в камината е запален огън, за да ви е приятно. Преди малко занесох горе гореща вода.
— Много благодаря, Беки. — Арабела се усмихна топло на момичето, за да скрие истинските си чувства. — Наистина си свършила много работа. — Тя се обърна и двете жени я последваха.
Новата й спалня беше топла и уютна. Откъде ли са новите завеси, запита се Арабела. Никога преди това не ги беше виждала. Тежката, богато избродирана кремава дамаска около леглото и пред високите прозорци беше твърде разкошна в сравнение с простите тафтяни завеси в старата й стая. Наситените цветове на обюсонския килим блестяха под светлината на свещите. Това бяха покои на омъжена жена без спомените за девическите години в стаята, която беше обитавала досега. Изведнъж се почувства ограбена.
— Хайде, ще ти помогна да се приготвиш — подкани я лейди Барат. — Дукът ще дойде скоро и трябва да те намери готова.
Като жертвено агне, помисли си Арабела и напразно се опита да се усмихне.
Лейди Барат попипа нощницата от коприна с цвят на слонова кост, която Беки бе разпростряла върху леглото.
— Много е подходяща — похвали момичето тя. — И е много красива. Няколко капки розова вода по възглавниците…
Арабела се остави в ръцете на двете жени. Те я съблякоха и й облякоха нощницата. Лейди Барат говореше през цялото време, но за щастие не очакваше отговори.
— Хайде, мила, бързо в леглото. Там ще чакаш съпруга си — обяви тържествено лейди Барат. Арабела понечи да и каже, че предпочита да седне пред камината, но в този миг прозвуча дискретно чукане по вратата и Франклин съобщи:
— Лейди Барат, съпругът ви чака долу.
Джак изпълни обещанието си, помисли си Арабела. Беше минал не повече от половин час. Сега бе настъпил моментът, когато анулирането на брака й щеше да стане невъзможно.
— Много съм ви благодарна за помощта, мадам — изрече тя с топла усмивка и целуна добрата дама. Лейди Барат отговори на целувката и отметна завивката.
— Е, мила, готови сме. — Приглади възглавниците и ги потупа подканващо. Тъй като подчинението беше най-бързият път да се отърве от нея, Арабела се пъхна в чуждото легло.
Лейди Барат я зави до брадичката и отново я целуна.
— Много приличаш на майка си — пошепна с овлажнели очи. — О, сега си спомних и собствената си брачна нощ… — На прага се обърна още веднъж и промълви: — Бъди щастлива, мила моя.
Веднага щом вратата се затвори, Арабела скочи от леглото. Нямаше никакво намерение да седи като вързана коза и да чака съдбата си. Приглади завивката и седна през огледалото. От двете му страни бяха запалени две високи свещи и тя се вгледа изненадано в образа си. Лицето й беше необичайно нежно, грижливо изчетканата коса падаше на едри вълни по гърба и раменете. Очите й изглеждаха по-големи отпреди, в кафявите дълбини светеха повече златни искри. Дали защото очакваше нещо специално? Или от неохота? По дяволите, изобщо не знаеше какво изпитва. Ирационална реакция, каза си иронично. Сигурно беше пила повече.
Чу как вратата на стаята на Джак се отвори, чу и отдалечаващите се по коридора стъпки. Луис бе обслужил господаря си. Тя остана на мястото си, втренчила поглед в свързващата врата. Когато бравата се завъртя, сърцето й направи скок и заби по-силно. Стомахът й се сви на топка.
Джак влезе, облечен в разкошен халат от тъмносиня коприна. В едната си ръка стискаше гарафа, между пръстите на другата — две чаши.
Остави всичко на ниската масичка до огъня и пристъпи към тоалетката. Застана зад Арабела и сложи ръце на раменете й. Погледите им се срещнаха в огледалото.
— Страх ли те е? — попита тихо той.
— Не знам — отговори тя откровено. — Може би… но съм и любопитна.