В края на чувството имаше нещо, за което тя знаеше, че го иска, че трябва да се стреми към него. Не знаеше колко време е минало, когато тялото на Джак се разтърси от силни тръпки. Той нададе гърлен вик и тя усети как семето му се изля в утробата й. Обхвана здраво твърдия му задник, впи пръсти в мускулестата плът и повдигна хълбоци насреща му. Той се съсредоточи отново върху лицето й и продължи да се движи в нея, като се съобразяваше с бързината на движенията й. Нещото, към което тя се стремеше, дойде и се изсипа върху нея като дъжд от падащи звезди.
Арабела падна тежко на леглото, разтвори ръце и крака и се отпусна доволно. Той положи глава на гърдите й и задиша тежко. След минути се отдели от нея, легна по гръб, но след малко се протегна и сложи ръка върху влажното й тяло. Не беше очаквал да преживее такова пълно задоволяване и сега се учудваше и на себе си, и на нея. А какво означаваше това за брак, основан върху отмъщение и практични цели?
Арабела се взираше като замаяна в балдахина над леглото и чакаше дишането й да се успокои. Главата на Джак тежеше върху гърдите й. Приятно отпусната, тя помилва бузата му. Бе преживяла нещо невероятно, което я даряваше с най-висше блаженство. Животът като добродетелна стара мома вече й изглеждаше невъзможен. Макар бракът им да беше произлязъл от тъмни корени, плодовете му бяха забележително сладки.
10
В свежото октомврийско утро дук Сен Жюл влезе в главния салон на игралния клуб Брокс. За момент спря на прага и си взе щипка емфие, докато се оглеждаше внимателно. Залата беше полупразна. Още беше твърде рано за сериозна игра.
— Джак! Мили боже, защо те нямаше толкова дълго? — извика Джордж Кевъна и хвърли картите на масата. — Така ли се отнасяш към приятелите си? — изрева той и скочи. — Изчезна, без да кажеш и една дума.
— Поласкан съм, че си усетил липсата ми, драги — отвърна Джак с ленива усмивка, прибра табакерата и протегна ръка за поздрав. — Продължавай да играеш, няма да ти преча.
— О, няма значение. И без това губя. — Джордж разтърси ръката на приятеля си, сложи ръка на рамото му и го поведе към масичката с гарафите. — Къде беше, по дяволите? В града се носят безумни слухове. Казаха ми даже, че си се оженил. Какви са тези глупости? — Той наля шери в две чаши и подаде едната на херцога.
— Изобщо не са глупости — отговори Джак и вдигна чашата си в шеговит тост. — Това е истината, скъпи Джордж.
— Ти шегуваш ли се? — Джордж погледна втренчено приятеля си, с чаша в ръка, без да отпие нито глътка.
— Не — отговори спокойно Джак. — Пий, Джордж. Редно е да ме поздравиш.
Джордж изпълни искането му. В погледа му се четеше дълбоко учудване.
— За кого? — попита най-сетне. — И защо?
Джак остави чашата си и отново извади табакерата. Отвори я и предложи на Джордж, после и сам си взе щипка емфие.
— На първия въпрос мога да отговоря — рече с усмивка, — но на втория… — Вдигна рамене и обясни: — Когато мъжът достигне известна възраст, е редно да се ожени, не мислиш ли?
— За теб това не се отнася — отвърна сърдито Джордж. — А какво ще стане с Лили?
— Както много добре знаеш, приятелю, Лили си има съпруг — напомни му меко Джак.
— Хайде да не си играем на остроумия, Джак. Коя е тя?
— Сестрата на Дънстън. — Джак посегна отново към чашата си. — Арабела Лейси стана моята херцогиня. Сега е Арабела Фортескю.
Джордж зяпна смаяно. Челото му се набръчка.
— Не разбирам… — промърмори объркано.
Джак избухна в тих смях.
— Какво има за разбиране? Много е просто. Имах нужда от жена и си намерих. Лейди Арабела е най-подходящата за мен.
— Но ти мразеше Дънстън!
— Не съм се оженил за него, Джордж.
Приятелят му млъкна. Погледът му остана все така втренчен в лицето на херцога. В очите на Джак светеха искри, които го караха да се чувства неловко. Това бяха искри на предупреждение, едва ли не на заплаха, от която дори най-близките приятели на Джак се страхуваха. Въпреки това Джордж не можа д се сдържи.
— Сестрата на Дънстън не е подходяща партия за теб, Джак. Тя е стара мома. Дойде за един сезон в Лондон и се върна в провинцията. Защо ти е такава жена?
— Какво те засяга това, драги? — попита спокойно Джак и допълни чашата си.
— По дяволите, Джак, не се дръж така с мен! Аз съм ти приятел — извика обидено Джордж. — Не забравяй, че се познаваме от ученическите си години.
Последва миг на напрегната тишина. Джак го наруши с нов смях.
— О, Джордж, разбира се, че не съм забравил. — Напълни и неговата чаша и в погледа му светнаха искрици смях. Продължи с обичайния си лек тон: — След няколко дни ще се запознаеш с жена ми и можеш сам да си съставиш преценка за нея.