— Прощавай, не исках да обидя дамата. Признавам, че бях ужасно неучтив.
Джак прие извинението с леко кимване.
— А сега ми разкажи какво се е случило в мое отсъствие.
Джордж прие с благодарност смяната на темата.
— Почти нищо. Знаеш, че през лятото в Лондон цари скука. Всички са в провинцията. Новините от Франция стават все по-лоши. Всеки ден пристигат нови емигранти.
Лицето на Джак помрачня и Джордж млъкна стреснато. Знаеше, че сестрата на Джак е омъжена за френски аристократ. Ала не можа да удържи любопитството си и попита плахо:
— Имаш ли новини от Шарлот?
Джак бе премълчал затворничеството и убийството на сестра си. Любопитството и съчувствието може би щяха да го възпрат да отмъсти на човека, който бе станал причина за смъртта й. Сега обаче походът на отмъщението бе приключил, и то много по-задоволяващо, отколкото си го представяше в най-смелите си мечти. Носеше титлата на Лейси, притежаваше цялото му богатство, наслаждавате се на прелестите на сестра му Все още не знаеше как ще се развият нещата занапред, но в момента беше напълно доволен. Въпросът на Джордж обаче събуди отново горчивото чувство на отвращение, което смяташе, че е преодолял.
— Мисля, че е изчезнала — изрече мрачно той, но тонът му даваше да се разбере, че темата е приключена. — А, ето го и Фокс. Извини ме, Джордж. — Направи лек поклон и прекоси салона, за да поздрави Чарлз Джеймс Фокс, който бе влязъл от другата страна.
Джордж не направи опит да го последва. Както винаги, приятелят му не желаеше да дава обяснения. Ако Шарлот наистина бе станала жертва на терора, ситуацията ставаше разбираема. Джордж знаеше колко близки бяха Джак и Шарлот, познаваше и мълчанието на приятеля си.
След шестнайсет часа на игралната маса Фокс изглеждаше ужасно — с хлътнали бузи и зачервени очи, със замъглен поглед. Яркочервената перука не допринасяше с нищо за разкрасяването му. Позна Джак едва когато той се приближи.
— О, Джак, скъпи! — Размаха ръка за поздрав и се олюля. — Радвам се, че отново си тук.
— Както виждаш. — Херцогът направи поклон. — А ти изглеждаш дяволски зле. Колко изгуби миналата нощ?
— Малко над десет хиляди — отговори с надебелял език Фокс. — Вече не помня точно. — Примигна и рече: — Дявол да го вземе, вече е светло. — Махна на минаващия келнер и взе чаша вино от таблата.
— Вече е следобед — уточни Джак. — Къде е Уелският принц? Толкова дълго ме нямаше, че не знам нищо за него.
— Замина за Брауншвайг, за да види принцесата — отговори Фокс и изпразни чашата на един дъх. — Май ще има сватба. — Кръвясалите му очи изведнъж светнаха. — Хората говорят, че и ти си се оженил! Има ли нещо вярно, Джак? Според мен са глупости.
Джак изкриви лице.
— Защо всички ми казват, че слуховете за моята женитба са глупости? Наистина ли ми се носи славата на закоравял ерген?
Фокс зяпна смаяно.
— Не може да бъде, Джак! Кажи, че не е вярно!
Джак се поклони отново.
— Вярно е, приятелю. Един ден всеки мъж трябва да се ожени и аз го направих.
— Ти… женен мъж? — Фокс се опули. — И коя е тя? — Като чу името, очите му се присвиха. — Сестрата на Дънстън? — повтори замислено. — Е, желая ти щастие. Някой ден трябва да посетя нейна светлост.
— След около седмица — отговори Джак. — Смятам да представя жена си в обществото, когато аз реша.
Направи лек поклон и се отдалечи. Обиколи салоните, поздрави познатите и скоро целият клуб знаеше за женитбата му. До вечерта щеше да узнае цял Лондон и през следващите дни всички господа и дами щяха да говорят само за това. Когато дукеса Сен Жюл се появи на сцената, всички ще бъдат подготвени, каза си доволно той.
След известно време и няколко леки игри Джак Фортескю излезе от клуба и тръгна по Пикадили. Отби се в няколко магазина и накрая се насочи към Фортескю Хаус на Кавендиш Скуеър. Двамата с Арабела бяха пристигнали в Лондон предишния ден. В къщата имаше постоянен персонал и изненадващата поява на херцога и херцогинята не бе предизвикала объркване и хаос.
— Ваша светлост. — Икономът се поклони и пое цилиндъра и бастуна със сребърна дръжка.
— Къде е херцогинята, Тидмут?
— Нейна светлост надзирава разтоварването на някакви цветя — съобщи сковано икономът и Джак веднага разбра, че според Тидмут подобна дейност е крайно неподходяща за една херцогиня. Онова, което в провинцията беше съвсем естествено, в Лондон се смяташе за неприлично. — В новата оранжерия. Нейна светлост заяви, че помещението не е съвсем подходящо за цветята и нареди да повикаме Марш.
— О, разбирам. — Джак свали ръкавиците от сърнешка кожа и попита: — Вероятно Марш е успял да разсее съмненията на нейна светлост?