— Ако позволите, сър, ще ви напомня, че аз съм господарка на този дом и нямам никакво намерение да изпусна юздите от ръцете си. Ще водя домакинството според моите представи. Изобщо не ме е грижа какво правят херцогините. Десет години управлявах голямо домакинство и още по-голямо имение, и то много успешно. Ако твоят персонал не е доволен от методите ми, не задържам никого. Те си отиват, аз оставам. — След това решително изказване тя се врътна и забърза нагоре по стълбата, следвана от кучетата.
Джак не я последва веднага. Не можеше да оспори, че тя е експерт в тези неща, но явно не разбираше, че няма да й остане време за подобни баналности. Тя беше неговата херцогиня и трябваше да заеме подобаващо място в обществото. Не можеше да очаква светът да се приспособи към своенравието й, както правеше мъжът й.
Ако хората започнат да се смеят на жена ми, няма да го понеса, каза си изненадано Джак. Ако беше осъществил първоначалния си план и я беше оставил в Кент с няколко деца, сега нямаше да мисли за своенравието й. Но след като тя бе успяла да промени плана му според своите желания, трябваше да си носи последствията. Сега беше от семейство Фортескю с всички задължения, които се пораждат от това. Естествено, той желаеше тя да се появи в елегантното общество по начин, който да поласкае гордостта на Фортескю. Още от първия момент, в който я видя, бе усетил в нея този потенциал и планираното й преобразяване му доставяше огромно удоволствие, но щеше да му бъде много трудно постоянно да балансира между възхитителната елегантна дама и изложения на присмех оригинал.
Сега не беше подходящият момент да се кара с нея, затова не каза нищо, просто я последва по стълбището. Апартаментът на Арабела се състоеше от спалня, гардеробна и будоар. Просторната спалня беше обзаведена с мека мебел, която позволяваше на херцогинята да приема посетители по време на утринния си тоалет, но Арабела нямаше никакво намерение да се подчини на модата и да приема добри приятели по долна риза и неглиже, докато я фризират и избира тоалет за деня. Само мисълта за това я отвращаваше.
Арабела влезе в будоара си и спря стъписано. Стаята беше пълна с хора, по пода бяха нахвърляни кутии за шапки и топове плат. Борис и Оскар заръмжаха.
— Какво, по дяволите… — изсъска тя и млъкна.
— Ваша светлост. Каква чест. — Тънък мъж с жилетка на райета, розов костюм и напудрена перука излезе напред и се поклони дълбоко, без да сваля бдителен поглед от кучетата. — Каква чест, че ми позволихте да ви предложа услугите си.
Арабела погледна въпросително през рамо.
— Влез в спалнята си, за да ти обясня — рече Джак, кимна на хората в будоара и насочи жена си към свързващата врата, която решително затвори пред кучетата.
— Какво става тук, Джак? Какви са тези хора?
— Сега ще разбереш. — Той разпери ръце и започна да брои на пръсти: — Две шивачки, една модистка — най-добрата в Лондон — и мосю Кристоф, който прави чудеса с женските коси. — Наведе се и целуна ъгълчето на устата й, сложи ръка на тила й и я задържа. — Спомни си какво ти казах: че смятам да се заема с новия ти гардероб! — Езикът му се плъзна по устните към кранчето на ухото й.
Арабела се засмя и се изплъзна от ръката му в напразен опит да избегне милувката, която изпращаше стрели на възбуда по цялото й тяло.
— Аз пък си мислех, че предпочиташ да ме събличаш — пошепна тя и извърна глава.
— Това също — отговори той, хвана по-здраво главата й и продължи да целува ухото.
— Защо не им кажеш, че днес няма да правим нищо? — предложи тя и се остави в ръцете му.
— Не мога. — Той я помилва отново и се отдръпна. — Както съм ти казвал, радостното очакване увеличава удоволствието.
Огледа я внимателно и възмутено поклати глава. Светлосинята памучна рокля беше цялата на петна, шалчето на шията беше разместено, косата й висеше на кичури.
— Трябва веднага да те оправим. — Взе ръцете й, обърна ги и огледа неодобрително замърсените длани и мръсотията под ноктите. — От днес нататък ще носиш ръкавици, докато работиш в градината, ясно ли е?
Арабела огледа разкаяно ръцете си.
— Мразя ръкавици. Растенията не усещат ръцете ми.
— Можеш да разговаряш с тях — посъветва я той и започна да разкопчава роклята и.
— Правя го. Но защо искаш да ми свалиш роклята?
— Защото ти предстои проба за новите тоалети — обясни търпеливо Джак. — Шивачките ще ти вземат мярка и ще изберат цветовете. Затова трябва да си само по риза.
— Не мога да пробвам шапки само по риза — възрази тя и остави роклята да се свлече на пода. — Нали каза, че си поканил най-добрата модистка в града?