— Точно така. Но при шапките се гледа косата. Не е важно с какво си облечена. — Той наля вода в легена на масичката. — Измий си ръцете.
Арабела го послуша. Изми се със сапун и изчетка ноктите си. Радваше се, че Джак ще избира вместо нея. Тя не знаеше нищо за новата мода, не я интересуваше. Ала щом й предстоеше да заеме мястото си в елегантното общество на Лондон, трябваше да го направи по най-добрия начин.
— Моля те само за едно — каза тя, докато навличаше лек халат. — Твърдо отказвам да сложа пудра или да нося перука.
— Това означава да прикриваш естествените си предимства — кимна сериозно той. — Не бих ти позволил, дори да искаш.
Арабела стегна колана си и го погледна предизвикателно. Желанието й да предостави на мъжа си последната дума по въпросите на модата изведнъж изчезна.
— Съгласна съм да приема съвета ви, сър, но не и заповеди.
— Не виждам разликата.
— Тогава сте слепец, сър — отговори тя напълно спокойно. Джак я погледна и тя видя опасните искри в сивите очи, но не пожела да отстъпи. Херцогът си каза, че може да й се скара, че може също да раздуха въпроса с персонала, че дори е задължен да го направи. Тя беше негова жена. Негова собственост. Затова сега бях тук, в тази спалня. Не той трябваше да отстъпи. Нямаше никакво намерение да изпълнява капризите й. Имаше пълното право да я прати обратно в Кент и тя беше длъжна да се подчини безпрекословно. Брачният договор й осигуряваше известна финансова независимост, но това не гарантираше място до съпруга й.
Точно сега обаче не искаше да се кара с нея. Все още не беше готов.
— Хайде да не се караме за значението на думите. — Сложи ръка на рамото й и я поведе обратно към будоара. — Но никога не забравяй, че си моя жена, Арабела — пошепна в ухото й.
По гърба й пробягаха тръпки, раменете й се сковаха, но тя премълча напиращия на устните и гневен отговор.
Арабела влезе в будоара си и се отпусна на един шезлонг. Две шивачки веднага се нахвърлиха върху нея и започнаха да сипят предложения с надеждата да спечелят херцогинята като клиентка. Показаха й най-различни платове — дамаска, тафта, муселин, на райета, на цветя, избродирани и едноцветни.
— Това е по най-новата мода, ваша светлост, миналата седмица нейна светлост дукеса Девоншир го показа за първи път в Карлтън Хаус — обяви триумфално мадам Елизабет и показа рокля от златна материя върху фуста, обшита със сребро.
— Това не — възрази спокойно Джак.
— Защо? — попита изненадано Арабела, впечатлена от луксозната рокля.
— Защото твоята фигура е по-подходяща за новия стил. Кринолините и корсетите са минало… освен в двора, естествено. — Той стоеше с гръб към камината, където бе запален огън, за да гони октомврийския студ.
— О, не, ваша светлост — възпротиви се мадам Елизабет — Самата дукеса Девоншир…
— Нейна светлост дукеса Сен Жюл ще се облича в новия стил на Директорията — заяви твърдо херцогът.
В стаята се възцари тишина. Двете шивачки се изправиха пред клиентката си и я измериха с внимателни погледи.
— Ваша светлост е прав — рече най-сетне мадам Селест. — Бюстът… направо великолепен… Извинете, мадам, моля ваша светлост да стане… Благодаря, мадам. — Плъзна пръсти по гърдите на Арабела и отдръпна малко халата й. — Какво ще кажете, мадам Елизабет? — Въпросът беше толкова важен, че всички мисли за конкуренция отидоха на заден план.
— Ами талията — добави мадам Елизабет и застана до колежката си. — Толкова стройна… Какъв хубав контраст с бюста…
— Ами бедрата — допълни колежката й. — Какви хубави пропорции…
— Много добре — изсъска Арабела и разпери ръце, за да отблъсне двете усърдни дами. — Предлагам да работите заедно, така ще имам наистина съвършен гардероб. А сега ми кажете, ако обичате, какъв е стилът на Директорията?
Въпросът бе придружен с недоверчив поглед към съпруга й.
— Аз ще ти покажа. — Джак отиде до малката писалище, потопи перото в мастилницата и нарисува нещо на лист хартия. — Виждаш ли… Талията е вдигната под гърдите, полата пада право до глезените, придържана е от широк ешарп.
Арабела погледна през рамото му и с един поглед схвана за какво става дума. Простотата на роклята беше наистина революционна. С драматично деколте, което разкриваше голяма част от бюста, горната част оставаше съвсем малка.
— Няма ли корсет?
— Не. Само естествените форми.
— Фусти?
— Една тънка фуста и долна риза. — Джак прибра перото на мястото му.
— Ами през зимата? Ще замръзна — възпротиви се тя, макар да беше дълбоко впечатлена от простия, нестесняващ стил.
— Разбира се, че няма да замръзнете, ваша светлост — намеси се мадам Селест. — През зимата се носят дълги шалове и наметки, а за най-студените дни ще ушием дебела горна рокля.