11
Мина половин час, докато шапкарката най-сетне се оттегли.
— Слава богу, приключихме! — зарадва се Арабела.
Джак я погледна с леко смръщено чело.
— Наистина ли тези неща не те интересуват, скъпа?
Тя вдигна рамене.
— Естествено, че не ме интересуват. Това важно ли е за теб?
Той не отговори, само продължи да я гледа замислено, сложил два пръста на устата си. После разтърси глава, сякаш искаше да забрави темата.
Арабела отиде при него и сложи ръце на раменете му.
— Не би било зле да завършим онова, което започнахме. — Помилва го по главата и зарови пръсти в белия кичур над челото, който я възхищаваше.
Джак я хвана здраво за талията и я целуна по устата. После колебливо посегна към ръцете й, свали ги от раменете си и ги задържа.
— Не сега, Арабела. Трябва да изляза.
Погледът му се бе променил. Топлината и хуморът, които допреди малко светеха в зениците му, бяха изчезнали. В хладните сиви дълбини не личеше дори една искра желание.
— Излизаш? — Въпросът й прозвуча изненадано и разочаровано. Съзнаваше, че прави грешка, но не можа да се удържи. — Но ти не беше у дома цялата сутрин!
Погледът му стана непроницаем. Той пусна ръцете й и отстъпи крачка назад.
— Трябва да посетя някои приятели — обясни спокойно и равнодушно. — Освен това имам да уредя някои делови проблеми. Дълго време ме нямаше.
— Да, естествено — отговори тя също така спокойно. — Ще те видя ли на вечеря?
— Мисля, че не — отговори той и се запъти към вратата на спалнята си. — Ще вечерям в „Брокс“ и ще играя до късно.
— Много добре. И без това имах намерение да посветя вечерта на орхидеите в новата оранжерия. — В гласа й не личеше ни най-малко вълнение.
— Ако не си заспала, ще дойда при теб, като се върна. — На вратата той се обърна още веднъж, усмихна й се и й пожела хубава вечер.
Арабела остана насред помещението, загледана във вратата. Той отиваше при любовницата си. Беше абсолютно сигурна в това. Знаеше, че не може да предприеме нищо, че няма право да възрази — нали беше заявила съгласието си той да продължи връзката си, без тя да се намесва.
Но защо, защо толкова скоро? Бяха пристигнали в Лондон преди по-малко от двайсет и четири часа. Сега й стана ясно, че дълбоко в сърцето си беше таила надежда Джак да се задоволи със страстта в брака им.
Арабела поклати глава. Ама че глупачка беше! Наивка и глупачка. Край на това. От днес нататък няма да проявява дори най-малък интерес към заниманията му през деня. Няма дори да му намеква, че би искала да прекарва повече време с него. Да прави каквото си иска.
Джак отиде до ъгъла на Кавендиш Плейс и нае носилка.
— Монт Стрийт — нареди на носачите. Облегна се назад и с мрачно лице сложи ръка върху дръжката на рапирата. Нямаше никакво желание да посети Лили точно днес. Но простата учтивост…и лоялността изискваха да не я оставя в неведение. Беше й писал за женитбата си, без да съобщава подробности. Тя сигурно знаеше, че се е върнал в Лондон — след появата му в „Брокс“ всички знаеха, — и го очакваше.
Носачите спряха пред висока къща с двоен фронтон. Тежки железни перила заграждаха късото стълбище от дялани камъни. Джак плати на носачите и погледна за миг фасадата, преди да се изкачи до входната врата. Тежките завеси на високия прозорец на салона се раздвижиха леко и той видя зад стъклото очертанията на женска фигура. Лили го чакаше.
Качи се по стълбата и удари с месинговото чукче по вратата. Слугата, който отвори, се поклони учтиво пред познатия посетител.
— Милейди си е у дома, ваша светлост.
Икономът също излезе да го поздрави. Джак му кимна разсеяно и прекоси залата към стълбището.
— Предпочитам сам да съобщя за себе си. — Икономът отстъпи почтително. В дома на граф Уорт негова светлост Сен Жюл беше гост, който имаше право да не спазва формалностите.
Графиня Уорт седеше на диван с покривка от брокат. Смяташе да прекара вечерта вкъщи и беше облечена в копринено неглиже. Напудрените къдрици бяха прибрани под дантелено боне. Уж четеше, но Джак не допусна да го измами. Знаеше, че часове наред е седяла пред огледалото, за да изглежда колкото може по-привлекателна за него.
Като го чу да влиза, тя вдигна глава от книгата, но остави пръста си между страниците.
— О, Джак, колко мило — проговори с усмивка. — Това наричам аз приятна изненада.