— Глупости — отвърна той с леко пренебрежение и мина по разкошния ориенталски килим, за да стигне до дивана. — Много добре знаеше, че ще дойда днес.
Тя му протегна ръка и той целуна съвсем леко връхчетата на пръстите й. Лили стисна ръката му и го притегли към себе си. Той я целуна по устата — леко, по-скоро приятелски, но не пожела да я прегърне страстно, както беше очаквала.
После се изправи, без да пуска ръката й. Очите му се усмихваха, но леката сянка беше добре видима.
— Ти си съвършена както винаги, скъпа Лили. Новата фризура ти стои чудесно.
— Виждам, че не си дошъл да ми правиш комплименти, Джак. — Между грижливо изскубаните вежди се вдълба бръчка.
— Невъзможно е да не ти направя комплимент, Лили — възрази галантно той и пусна ръката й. Наведе се и описа контурите на челото й с показалец. — Не се мръщи, скъпа моя. Нали не искаш бръчици… те състаряват.
Въпреки разочарованието си от липсата на страст тя съзнателно отпусна челото си и бръчката изчезна.
— Е, вече си женен мъж — изрече бавно, стараейки се гласът й да звучи безгрижно. — Не очаквах, че ще сложиш брачните окови. Всъщност никой в Лондон не очакваше.
Той извади табакерата от джоба си и отбеляза тихо:
— Никой мъж не може да избяга от брака, скъпа. — Взе щипка емфие и посегна със свободната ръка към китката й. Обърна я и сложи щипката емфие в гънката. Поднесе ръката й към носа си и вдъхна дълбоко ароматния прашец. Жестът издаваше интимност на любовник и Лили се успокои. Дълги дни беше страдала от тих, но мъчителен страх, че той ще дойде и ще сложи край на връзката им.
Погледна го и попита небрежно:
— Доведе ли жена си в Лондон?
— Да. В момента е на Кавендиш Скуеър. — Той отиде до камината и се изправи с гръб към огъня. — А ти как си? Как е Уорт?
— Досаден както винаги. — Лили хвърли книгата на пода, сякаш захвърляше нещастния граф. — Отказва да плаща дълговете ми. Наскоро изгубих някакви си жалки хиляда гвинеи в Девоншир Хаус. Дреболия, Джак. Нищо. Няма да повярваш, но той категорично отказа да ми заеме парите, за да си платя дълга. — Отвори ветрилото си и го задвижи пред лицето си, без да откъсва поглед от херцога.
— О, ей сега ще, го уредим — отговори небрежно Джак. — Веднага ще пиша на банката. — Отиде до украсеното с инкрустации писалище, написа няколко реда, посипа мастилото с пясък, издуха го, сгъна писмото и й го връчи.
— Толкова си добър с мен — рече тя с искрена топлота и посегна към кутията за скъпоценности с красиво изрисувани порцеланови фигурки на капака. Прибра писмото в кутията, заключи я и мушна ключето в деколтето си. — Ела при мен, Джак. — Потупа дивана до себе си и продължи: — Искам да знам всичко за жена ти. Клюкарите разправят, че била безлична провинциалистка.
Джак не се помръдна от мястото си пред камината. Усмихна се и Лили се почувства несигурно.
— Мила моя, нямам никакво намерение да разговарям за жена си с теб или с когото и да било другиго.
— О, я остави тези скрупули! — В гласа й прозвуча презрение. — Някога разговаряхме надълго и нашироко какви жени предпочиташ.
— Права си, но има разлика дали говоря изобщо или за конкретна дама. Надявам се, че разбираш. — Усмивката остана непроменена, ала сивите очи, устремени към лицето й, бяха неразгадаеми.
— Сигурно нямаш нищо против да я посетя — продължи Лили с дяволита усмивка. — Освен ако не си решил да я държиш затворена в Кавендиш Скуеър. Ще има ли дебют?
— Жена ми е дебютирала преди десетина години — отговори Джак и взе колода карти от перваза на камината. — Щом се устроим, вероятно ще приема гости… Каква хубава кутия — промени темата той и вдигна кутията срещу светлината. — Досега не я бях забелязал.
— Получих я на една вечеря. Служеше като залог в игра, която спечелих — обясни Лили с известно нетърпение. — Та кога, каза, ще дебютира жена ти?
— Поздравления, мила моя. — Джак остави кутията на мястото й. — Скъпа вещ.
Той се настани на близкия стол, облегна се удобно и кръстоса крака. Огледа съсредоточено сребърната тока на обувката си и се усмихна замислено.
Много незадоволителна среща, установи ядосано Лили. Беше очаквала, че двамата ще си поговорят за жена му, че ще научи интересни подробности, които после да разпространи в обществото. Разбира се, въпреки противоположните си твърдения тя знаеше отдавна, че един ден любовникът й ще се ожени. Мъжът има нужда от наследници, а аз не мога да ги дам на Джак, каза си тя.
— Не се цупи, Лили, не ти отива — каза той и сивите очи светнаха. — Не е необходимо. Казах ти, че няма да говоря с теб за жена си, и нямам какво повече да кажа. Хайде, разкажи ми лондонските клюки. Кой се е завърнал в града?