— Доколкото знам, само ти — отвърна графинята. Изправи се, приглади грижливо копринените си поли и се запъти към него с протегнати ръце. — Хайде, Джак, толкова време не съм те виждала, а ти се държиш на разстояние.
Отпусна се на коленете му с лекотата на пеперуда и сложи ръце на раменете му, за да го целуне.
— Е, така е по-добре, нали? — И потърка буза о неговата.
Джак вдъхна дълбоко аромата й, толкова различен от миризмата на рози и лавандула, смесена с хубава доза мирис на земя, която излъчваше Арабела. Разликата го обърка. Досега крехкото тяло на Лили и ароматът й винаги го бяха възбуждали. Целуна я по шията и с леко, но решително движение я отстрани от себе си.
— Прощавай, мила, но времето ми е ограничено.
Тя го изгледа учудено и с леко разочарование.
— Но, Джак, винаги има време. Никой няма да ни смущава. Можеш да бъдеш сигурен, че ще кажат на Уорт да не влиза в салона ми, ако се върне по-рано от предвиденото. Знаеш, че той е послушен.
Джак се надигна и поклати глава.
— Моля за извинение, мила, но трябва да вървя.
— Значи провинциалистката те чака. — Лили за миг показа зъбите си.
Той се намръщи и предупредително поклати глава.
— Внимавай, Лили.
Любовницата му кипеше от гняв. Сините й очи бяха замъглени, красивата уста разкривена в грозна гримаса. Но тя имаше достатъчно ум в главата си, за да го остави да си отиде недоволен. Усмихна се разкаяно и заяви:
— Моля за прошка, мили Джак. — Елегантната бяла ръка помилва рамото му. Ноктите й бяха дълги и грижливо оформени.
Джак си представи мазолестите ръце и черните нокти на Арабела и неволно се усмихна.
— Няма за какво да ти прощавам, Лили.
— Виждам, че си бесен. — Тя се усмихна с треперещи устни. — Толкова се радвах на новата ни среща. Толкова отдавна не сме били заедно… а сега… — Закръглените рамене се вдигнаха в жест, който съчетаваше извинение с чувственост. Джак видя движенията на гърдите й под дантеленото неглиже, но гледката изобщо не го развълнува.
Спомни си бегло някогашното привличане, но това беше всичко. Нямаше никакъв смисъл да остава тук по-дълго. Взе ръцете й и ги целуна.
— Ще говорим пак, Лили.
В следващия миг вече го нямаше. Тя чу стъпките му бързо да се отдалечават по коридора. След малко пристъпи към камината и скръсти ръце под гърдите. Нито за миг не беше помислила, че този брак по разум ще й отнеме любовника.
Когато разговаряха по този въпрос, той обясняваше съвсем естествено, че между тях нищо няма да се промени. Тя трябваше да види тази жена със собствените си очи, за да разбере дали е сериозна съперница… някаква си провинциалистка.
Лили провери как изглежда в огледалото над камината с рамка от позлатено дърво и остана доволна. Тенът й беше безупречен, очите й светеха небесносини. О, не, каза си сърдито тя, няма да търпя съперница. Днес беше допуснала няколко грешки. С Джак човек трябваше да се отнася много внимателно. Оттук нататък ще пипа с кадифени ръкавици. Открай време знаеше, че си е избрала труден любовник. Днес му бе показала желанието си. Желаеше го колкото с тялото, толкова и с ума си — финансовата му щедрост беше неоспорима.
Джак спря за малко пред къщата и вдъхна дълбоко свежия вечерен въздух. Макар че миришеше на въглища и на конски тор, той му се отрази благотворно. Крясъците на уличните търговци се смесваха с тракането на обковани с желязо колела и с пронизителните свиркания на скитниците, които обхождаха улиците. Градът беше шумен и миришеше ужасно, но все пак не на кръв, не се чуваше отмъстителен и триумфиращ рев от поредната глава на аристократ, паднала в коша под гилотината. Споменът го разтрепери и той се запита дали някога ще успее да го преодолее. Дали някога ще дойде денят, когато при мисълта за Шарлот няма да си представя кървави сцени? Денят, когато ще мисли за Арабела без сянката на Фредерик Лейси?
Огледа бегло фасадата на дома Уорт. Стъклата на прозорците блестяха, къщата беше прясно боядисана. Свежа е като бузите на Лили, помисли си с лек смях.
Проклятие! Имаше чувството, че е бил изтръгнат от корените си. Лили го възхищаваше, доскоро се наслаждаваше на тялото й и с удоволствие плащаше дълговете й на карти до последното пени. Защо днес се чувстваше съвсем различно? Изкусността и блясъкът на връзката им бяха загубили привлекателната си сила.
— Здравейте, Сен Жюл, чух, че сте се върнали в Лондон.
Дружелюбният поздрав го изтръгна от мрачните размишления. Джак се стегна и отправи любезна усмивка към граф Уорт, който идваше от конюшните зад къщата.
— Бях в Ричмонд — съобщи Уорт. — Чудесен ден за езда. За малко да се върна по тъмно — толкова приятно беше.