— Изпратете ми Луис с гарафа шери — нареди херцогът и тръгна след жена си. — Нейна светлост и аз ще вечеряме след час. Сами ще се обслужваме.
Тидмут се ограничи с пореден поклон. Щом господарят му желаеше сам да разреже патицата и да си налива вино, той нямаше право да коментира, нито пък да чуе в думите на господарката истинските й намерения.
Джак влезе в голямата си спалня, като си тананикаше весело. Погледна за миг към улицата, свали жакета си и го хвърли на най-близкото кресло. Свали колана с рапирата и го остави на перваза на прозореца.
Луис се появи с гарафа шери върху сребърна табла и я остави на тоалетката.
— Вкъщи ли ще вечеряме, ваша светлост?
— Точно така — кимна Джак и си наля чаша шери.
— Да ви донеса ли халата? — продължи камериерът. — Или ще се преоблечем за вечеря? — Луис отвори гардероба.
— Пригответе ми халата, Луис. По-късно може да го облека. — Джак изпразни чашата на един дъх, свали шалчето от шията си и го хвърли при жакета. — Няма ли най-после да престанете с това „ние“, Луис? Аз не съм крал.
— Както кажете, ваша светлост. Ще помисля върху думите ви.
— Моля, направете го. — Доброжелателната усмивка беше измамна. Лиус знаеше, че не е добре да ядосва негова светлост.
Джак свали жилетката си, попила брадата си и оповести тържествено:
— Не е зле да ме избръснете, Луис.
— Но разбира се, ваша светлост — отговори с готовност камериерът и посегна към приготвения бръснач.
Арабела седеше във ваната, поставена пред огъня. Косата й беше вдигната високо на темето, за да не се намокри. Във водата плуваха сушени стръкчета розмарин.
Беки тичаше между гардероба и леглото.
— Сложила съм розмарин под възглавниците, милейди. Мирише толкова свежо! Откъснах го от градинката отвън. Нямах представа, че и в града расте розмарин. Ще облечете ли копринения халат? Със сатенената риза и дантеленото боне?
— Не искам нищо — отговори лениво Арабела. — Извади ми халата, Беки, после си свободна.
— Разбира се, мадам. — Беки я погледна с многозначителна усмивка, която господарката напразно се опита да пренебрегне. Двете с Беки бяха отдавна заедно, за да имат тайни една от друга. Момичето изглеждаше напълно невинно, но беше селско чедо и отдавна знаеше какво става в брачното легло.
Беки оправи завивката, подреди дантелените волани на халата, разпрострян на леглото, провери дали свещите горят добре и дали има достатъчно дърва за огъня, после направи реверанс и се оттегли.
Джак веднага забеляза внезапно настъпилата тишина в спалнята на съпругата си и заключи, че тя е останала сама. Луис привърши с бръсненето и се зае да подреди копринения турскосин халат върху леглото, като приглаждаше всяка гънчица и я изпъваше.
— Благодаря, Луис, оттук нататък ще се оправям сам — отпрати го нетърпеливо херцогът.
Камериерът се поклони и напусна стаята заднешком, като се постара да затвори вратата съвсем тихо.
Джак отиде по чорапи до свързващата врата и я отвори. Лъхна го ароматът на лавандула и розмарин, после видя жена си във ваната. Кожата й беше порозовяла от топлата вода, косата беше вдигната на влажен, небрежен кок. Тя извърна леко глава и го погледна. Той беше само по бричове и риза, небрежно отворена на врата. Косата му беше завързана на тила с черна кадифена панделка. Шията и тилът му все още бяха бронзови от лятното слънце.
— Добре дошъл, ваша светлост — произнесе бавно и с наслада тя.
Джак пристъпи към ваната и я огледа с полупритворени очи.
— Каква прекрасна гледка — промълви унесено. — Мокра, розова и нежна… като неразтворен розов цвят… май трябва да го отворим. — фината уста се разтегна в доволна усмивка.
Коленичи до ваната, нави ръкавите на ризата и превърна всяко движение в горещо, чувствено обещание, което разпали страстта й и я изпълни с радостно очакване.
Със същите бавни движения той посегна към едно клонче лавандула и докосна челото й. После прокара въображаема линия през носа и устата към трапчинката на брадичката. Продължи към гърлото, спря за малко във вдлъбнатинката, където пулсът й биеше бързо и неравномерно. После бавно продължи надолу, между пърдите, които се подаваха от водата.
В корема й затанцуваха пеперудите на желанието. Лавандуловата клонка се потопи в дупчицата на пъпа й. С другата си ръка той обхвана внимателно едната й гърда и се наведе да я целуне — първо впи жадно устни в нейните, после смекчи целувката и накара устните й да се разтопят от наслада. Когато освободи устата й, той вдигна глава и погледна в сгорещеното лице със зачервени от целувката устни и очи, в които пламтеше златен огън.