Усмивката й стана още по-широка, когато сгъна листа и го прибра в чекмеджето на писалището си. Сигурно щеше да е много забавно да намери достоен партньор на Мег.
Но сега трябваше да слезе в оранжерията, където бяха пристигнали нови видове орхидеи.
Вратата на библиотеката беше отворена и на минаване видя Джак да седи зад писалището. До него беше поставена желязна касетка. Това е подходящият момент да посея няколко семенца, каза си тя и почука на вратата.
— Джак? — повика тихо и спря на прага.
Той се надигна бързо.
— Влез.
Арабела затвори вратата зад гърба си и се приближи към писалището. Той остана прав и я погледна замислено.
Тя приседна на ръба на писалището и хвърли поглед към касетата. Онова, което видя вътре, я накара да забрави всичко, което искаше да му каже — пликът най-отгоре върху купчината документи беше нейното писмо до Корнуол! Отдавна се чудеше защо не е получила отговор, но сега всичко й стана ясно: Джак изобщо не бе изпратил писмото й.
Тази чудовищна лъжа й отне дар слово. В стаята се възцари тишина. След малко мъжът й попита небрежно:
— Искаш да обсъдим нещо ли, скъпа?
— А, да. — Арабела посегна към ножчето с дръжка от слонова кост, с което той остреше перата, и го огледа с вниманието, с което търсеше петънца от плесен по орхидеите.
— Исках да знам… дали имаш нещо против да поканим Мег.
Джак се намръщи едва забележимо.
— Сега ли?
— Не веднага — отговори Арабела, без да сваля поглед от ножчето. — Но много скоро.
— Омръзнах ли ти вече? — попита той със загадъчна усмивка.
— Не, разбира се, че не. — Тя не се поддаде на тона му. — Ала Мег ми липсва. Прощавай, че го казвам, но съпругът не може да изпълнява ролята на приятелка.
— За което мога да бъда само благодарен — отвърна подигравателно той. Не беше много сигурен, че иска Мег Барат да живее в дома му. — Бих предпочел да почакаш до пролетта… докато се устроиш в Лондон. Тогава ще имаш повече време за Мег и ще можеш да й помогнеш. — Наведе се, обхвана брадичката й и я погледна с нежна усмивка, за да смекчи отказа си. — Все още не съм готов да те деля с никого, сладката ми.
Арабела си заповяда да се усмихне, макар че беше бясна от гняв. Защо не бе изпратил писмото й? Защо й бе попречил да вземе самостоятелно решение? Защо?
— Тогава ще я поканя след няколко месеца — отговори сухо тя и извърна глава, за да се освободи от ръката му. — Ще пиша на Мег и ще й предложа да дойде през пролетта. — Скочи от писалището и съобщи с изкуствена бодрост: — В оранжерията ме чакат вълнуващи нови видове. Бисерни орхидеи и „Кралицата на нощта“. — Докато бързаше към вратата, осъзна, че липсата на въодушевление в тона й се усещаше повече от ясно.
13
Мосю Кристоф се появи точно в четири. Арабела все още не беше решила как да реагира на постъпката на Джак.
— Моля ваша светлост да наклони малко глава — подкани я фризьорът и започна да навива ситни къдрички с машата.
Арабела, облечена само в лек халат, се подчини и проследи в огледалото как той разресваше накъдрените кичурчета и ги мажеше с помада, за да държат.
— От Париж ли сте, мосю Кристоф? — попита с интерес.
— Ами да, милейди. Ох, бедният Париж. — фризьорът въздъхна дълбоко.
— Да, прав сте — съгласи се съчувствено Арабела. — В Лондон вече има много емигранти, нали?
— Да, милейди, много като мен. — французинът въздъхна отново. — Опитваме се да оцелеем, помагаме си според силите си, но това невинаги е просто. Ние сме силно зависими от великодушието на вашите сънародници, ваша светлост.
Арабела го погледна сериозно в огледалото.
— Ако мога да направя нещо, мосю, моля ви да се обърнете към мен. Вярно е, че още не познавам много хора тук, но скоро ще бъда в състояние да ви препоръчам. Дотогава с радост ще помагам на колегите ви.
Фризьорът се усмихна с благодарност.
— Ваша светлост е много добра. Няма да забравя предложението ви.