Вратата на будоара се отвори. Влезе херцогът във вечерно облекло, фракът и панталонът до коленете бяха от сапфирено-синьо кадифе, жилетката — обшита със сребърни ширити. На шията и маншетите се къдреха дантели. Косата му беше хваната на тила с тъмносиня кадифена панделка. В дантеленото жабо на шията блестеше огромен сапфир. В колана беше затъкната рапира със сребърна дръжка. В ръка стискаше кутия за скъпоценности.
Страхотен мъж. Коварен, непредвидим, интригант, страстен… и великолепен. Арабела впи поглед в отражението му в огледалото, когато той застана зад нея с чувствена усмивка. Белият кичур беше в ярък контраст с блестящите черни коси, а сивите очи, които я измерваха с преценяващ поглед, бяха като цвета на водата при залез слънце.
— Добър вечер, ваша светлост. — фризьорът се поклони дълбоко.
Джак му кимна и остави кутията на ниската резбована масичка.
— Възможно ли е да сложите това във фризурата на херцогинята? — Отвори кутията и извади диамантена диадема с форма на подкова.
— Но разбира се, ваша светлост. Какъв прекрасен накит! — Кристоф го пое почти страхопочтително. — Косата ви просто е създадена за диаманти. Диадемата ще създаде идеалната рамка.
— Диамантите на Сен Жюл — обяви тържествено Джак и показа на Арабела огърлицата. Застана зад нея и я сложи на шията й. Диамантите бяха съвършено оформени, но тя ги усети тежки и студени.
— Още не съм облечена — възрази тя, не знаейки как да реагира на този разкош.
— Исках да видя дали ти отиват — поясни Джак. — Да, харесвам те с тях. — Извади от кутията диамантени обици и помоли тихо: — Сложи ги.
Арабела закрепи тънките златни телчета на ушите си и спусна искрящите продълговати диаманти от двете страни на стройната си шия. Мосю Кристоф сложи диадемата в косите й и възкликна възхитено:
— Великолепно! Тоалетът е напълно завършен, нали, милорд?
Джак кимна доволно.
— По-прекрасно е, отколкото си го представях.
— О, лейди Арабела — пошепна задъхано Беки, която до този момент бе следила мълчаливо всяко движение на фризьора, — прекрасна сте!
Арабела огледа отражението си в огледалото. Въпреки скромния халат скъпоценните камъни я бяха преобразили.
— Сякаш съм в хиляда и една нощ — пошепна унесено тя. — Въпреки това смятам, че не ми подхождат, Джак. Прекалено са… разкошни. Не намирам друга дума. Аз съм скромно момиче, вкусът ми е твърде прост за диаманти. Особено когато са толкова съвършени.
— Не се самозаблуждавай, мила моя — възрази решително той. — Стоят ти отлично. Щом облечеш роклята, ще разбереш, че съм прав.
— Негова светлост има право, милейди — кимна усърдно Кристоф и започна да събира нещата си. — Никога не съм виждал дама, на която диамантите да отиват повече.
— Ласкаете ме — отвърна Арабела и стана. Фризьорът понечи да протестира, но тя се усмихна и поклати глава. — Хиляди благодарности за прическата, мосю. И не забравяйте какво ви казах.
— Разбира се, че няма да забравя. Много ви благодаря. — Мосю Кристоф направи дълбок поклон и излезе.
— Какво си му казала? — поинтересува се Джак.
— Това е работа между мен и фризьора ми, ваша светлост — отвърна Арабела и добави иронично: — Вие знаете твърде много за жените и вероятно сте наясно за специалните им отношения с фризьорите.
— Бях готов да се обзаложа, че при теб е друго — отвърна той и вдигна рамене, за да покаже, че темата е приключена. Отиде до вратата на спалнята й и я отвори широко. — Време е да се облечеш. Искам да видя цялостното ти въздействие.
Влезе пръв в спалнята и Арабела и Беки го последваха. Той зае място пред камината и проследи с голямо внимание как Беки облече господарката си първо в долната рокля, а после и в самата роба от органза. Момичето положи всички усилия, за да не развали изкусната фризура.
Деколтето беше много дълбоко и блясъкът на диамантите между гърдите й буквално я разгалваше. Арабела се огледа със съмнение в голямото огледало. По дяволите, гърдите й бяха почти непокрити! Ако вдигне рамене, зърната й ще изскочат.
— Ще свикнеш — рече Джак, който бе отгатнал мислите й. — Уверявам ви, че тази вечер ще постигнете зашеметяващ успех, мадам. — Предложи й тържествено ръката си и заключи: — Време е да слезем на вечеря.
Пристигнаха в Ковънт Гардън малко преди десет. Вечерта беше студена и Арабела трепереше. Тънката наметка, която беше драпирала на раменете си, не я пазеше от вятъра, нито пък дългите бели копринени ръкавици, тънките чорапи и леките сатенени обувки. За разлика от нея херцогът беше облечен в топло кадифе. Да, мъжете бяха за завиждане. Само лицата им бяха изложени на стихиите.