— Много сте любезен, сър — прошепна Арабела и отново отвори ветрилото си.
— Да знаете, брат ми е напълно прав — оповести Фредерик. — Не съм ви виждал досега в Лондон, мадам. — Това си беше чист въпрос.
О, виждал си ме, помисли си развеселено Арабела. Само че преди десет години изобщо не ми обърна внимание.
— Къде се криехте досега? — попита направо Джордж. — Къде я намери, Джак?
Арабела бързо се убеди, че двамата принцове нямат никакви маниери, и само се усмихна с празна усмивка.
Джак, който знаеше, че през последните две седмици принцовете не са били в Лондон и клюките около съпругата му не са стигнали до тях, обясни търпеливо:
— Жена ми е несъща сестра на Фредерик Лейси. Познавам я от доста време. — Лъжа, която нямаше как да бъде доказана.
— Сестра на Дънстън? — Джордж посегна отново към монокъла, сякаш тази информация можеше да промени външността на Арабела. — Дяволите да ме вземат…
Двамата принцове зяпнаха изненадано. Когато Дънстън се самоуби, и двамата не бяха в клуба, но както всички в Лондон знаеха историята в подробности.
Арабела спокойно отговори на погледите им над ръба на ветрилото си. Лицето й остана все така ведро усмихнато.
— Така значи — промърмори най-сетне Уелският принц. — Предвиждам, че ще засветите като бисер в короната на обществото, мадам.
Това беше по-добре, помисли си развеселено Арабела и отговори на погледа с лек реверанс и няколко нищо незначещи думи.
Братята се сбогуваха с обещанието скоро да посетят новата херцогиня. После Арабела загуби представа за времето и броя на хората, които и бяха представени. Безкрайна върволица от имена, свързани с лица, се нижеха през пълната ложа, осветена от полилеите. Тя разпозна близките приятели на Джак под напудрените им перуки и запомни имената им. Джордж Кевъна и Чарлз Фокс. Джордж изглеждаше разумен мъж, а Чарлз въпреки ексцентричната си външност беше една от най-умните глави в страната. Когато оркестърът поде началната мелодия на второто действие, господата се върнаха по местата си, но това не означаваше край на критичното оглеждане. Все повече лорнети се насочваха към ложата, дамите любопитно разпитваха господата за първите им впечатления от новата херцогиня.
Арабела се чувстваше като крава, спечелила награда на пазара. По-добре да гледам операта, каза си сърдито тя и насочи поглед към сцената.
До нея Джак вдигна лорнета си. Граф Уорт също бе дошъл да им изкаже почитанията си и сега седеше отново до жена си. Лили се бе обърнала към него и го слушаше внимателно. Челото й беше намръщено и това загрозяваше порцелановото лице. Само веднъж хвърли поглед към ложата на Сен Жюл, но като видя, че Джак я наблюдава, побърза да се извърне.
Внезапно Арабела се обърна към него и попита:
— Любовницата ти тук ли е тази вечер, Джак?
Въпросът й дойде толкова изненадващо, че той едва не изпусна лорнета от ръцете си.
— Какво каза?
В златнокафявите очи блесна предизвикателство и той се приготви да го посрещне.
— Хайде, Джак — помоли с измамна кротост тя. — Покажи ми любовницата си. Бъди искрен… След като ми призна, че имаш любовница, не виждам защо да не ми я покажеш. — Сега имаше възможност да му отмъсти за неизпратеното писмо до Корнуол.
Джак, който се питаше откъде бе дошло това внезапно нападение, смръщи чело и отговори директно:
— Погледни във втората ложа вдясно, на втория ред. Графиня Уорт.
Арабела взе лорнета от ръката му и го насочи към отсрещните ложи. Обходи ги всичките и спря съвсем за малко върху споменатата от мъжа й. Веднага разбра, че лейди Уорт е красива и елегантна и само малко по-възрастна от нея.
— Прелестна е — промърмори тя и му върна лорнета. Спомни си, че сред многото любопитни посетители имаше един лорд Уорт, и заяви: — Съпругът й изглежда много мил човек.
— Такъв е.
Арабела вдигна вежди.
— Надявам се, че е … снизходителен към слабостите на жена си.
Джак не реагира. Само едната му буза потръпна издайнически.
Арабела вдигна рамене и отново посвети вниманието си на сцената, ала погледът й на няколко пъти се върна към ложата на Уорт и красивата дама, която седеше там. Какво беше очаквала? Грозно плашило? Естествено, любовницата на Джак беше образец на съвършенство, поне външно. Като него.
През второто действие, което въпреки магията на музиката и старанията на певците да привлекат вниманието й се стори безкрайно, тя се обгърна в мълчание. Когато завесата най-сетне падна, буквално скочи от мястото си. Джак загърна раменете й с наметката. В движенията му се усещаше недоволство. Устата му бе стисната, в очите му святкаха опасни искри.