— Ще те придружа до колата — каза кратко и отвори вратата на ложата. — Трябва да се отбия в „Брокс“.
Без да каже дума, Арабела му позволи да сложи ръката й върху своята в учтив жест на лицемерна загриженост. Двамата излязоха в коридора и се смесиха с навалицата, която се стремеше към фоайето.
— Джак! Настоявам да ме запознаете с жена си. — Дама на средна възраст с огромна шапка, на която се люлееха щраусови пера, препречи пътя им. В погледа, отправен към Арабела, светеше любезно любопитство.
Джак се наведе над ръката й и след като се изправи, обяви тържествено:
— Мила моя, представям ти херцогиня Девоншир. Мадам, това е съпругата ми, лейди Арабела.
Двете жени реагираха с дружелюбно кимване — така се поздравяваха дамите с еднакъв ранг. Херцогиня Девоншир се усмихна и заяви:
— Едно ново лице е винаги добре дошло в нашето малко общество, мила моя. Ще получите покана за следващата ми среща на карти.
Арабела се поклони. С удоволствие щеше да приеме поканата. Вечерите при херцогинята бяха известни с високите залози и рискованите игри. Новаците сигурно губеха значителни суми на игралните й маси.
— Джак, представи ме на жена си, ако обичаш.
Херцогът се обърна към Лили, която се приближаваше подръка с мъжа си. Усмивката на лицето й беше скована.
— Скъпа лейди Уорт. — Той се наведе над ръката й и я поднесе към устните си.
— Колко си официален, Джак — прошепна Лили и игриво го потупа по ръката с ветрилото. — Хайде, представи ме на жена си.
Арабела усети как глъчката наоколо заглъхна. Вкусна хапка за клюкарките, каза си презрително. Първата среща между любовницата и съпругата. Усмивката й, отправена към лейди Уорт, излъчваше топлота и увереност.
— Не е нужно да ни запознават официално, лейди Уорт. Горях от нетърпение да се запозная с вас.
Лили отговори на ръкостискането, без да измени изражението на лицето си.
— Ваша светлост — проговори учтиво тя и веднага пусна ръката й. — Колко очарователно.
— Много се надявам да ме посетите на Кавендиш Скуеър — продължи Арабела с все така любезна усмивка. — Убедена съм, че ще открием много общи неща — завърши с тих смях.
— И аз се радвам — промълви едва ли не уплашено Лили, направи лек реверанс и се отдалечи със съпруга си.
— Чу ли това? — пошепна Джордж Кевъна в ухото на Чарлз Фокс, който стоеше до него и подръпваше розовата си перука, увенчана с мъничка тривърха шапка.
— Разбира се, че чух, драги. Не очаквах, че сестрата на Дънстън има такъв стил — отвърна контето.
— Не му е истинска сестра, имат само общ баща — обясни Джордж. — Според мен, драги приятелю, тази жена ще създаде доста проблеми на нашия приятел Джак.
— Ще му се отрази добре — ухили се Фокс. — Аз се интересувам повече защо се е оженил за нея.
— И аз се питах, но като я видях днес… — Джордж се усмихна многозначително. — Трябва да призная, че е необикновена жена. Но все пак е Лейси. А семействата Фортескю и Лейси са като огън и вода.
— Нищо не е вечно, драги приятелю — отговори весело Джордж. — Във всеки случай ще се радвам да задълбоча познанството си с дамата.
— Бих искал да я видя на игралната маса — промърмори замислено Фокс, който не издържаше и две минути, без да говори за голямата си страст.
— Сигурно играе като Лейси — отвърна Джордж и размаха шапката си, когато Арабела мина подръка със съпруга си.
Тя го дари с приятелска усмивка без следа от лицемерие. Наистина беше невероятно, че тази толкова спокойна и сдържана личност е успяла да затвори устите на клюкарките. Беше дала да се разбере, че знае всичко за любовницата на съпруга си и че не се интересува особено от другата дама. Че не я счита за съперница.
Без да каже дума, Джак придружи жена си до чакащата карета. Слугата бързо отвори вратичката.
— Добър вечер, ваша светлост… Ваша светлост. — И спусна стълбичката, за да се качи Арабела.
Преди да влезе, тя се обърна и каза тихо на съпруга си:
— Сигурен ли си, че не искаш да се прибереш вкъщи и да се скараме, както трябва? Няма да ти навреди, ако изпуснеш малко пара.
— Благоволете да се настаните в каретата, мадам. — Думите бяха произнесени с преувеличена учтивост. — Духа студен вятър.
Арабела благодари на чакащия слуга и се настани на меката седалка. Учуди се, когато мъжът й наистина се качи след нея и зае мястото насреща.
Той се облегна назад, скръсти ръце под гърдите и я огледа замислено. После поде с измамно мек тон:
— Изглеждаш решена да ме провокираш, Арабела. Какво съм направил?