Выбрать главу

— Лейди Арабела! — Лейди Джърси я прегърна, сякаш бяха близки приятелки, и боядисаните пера на голямата й шапка се вдигнаха като паунова опашка. В големите й очи светеше злоба. — Надявам се, че сте добре, мила моя. Снощи в Девоншир Хаус изглеждахте малко изтощена.

— Много съм добре, благодаря. — Арабела й обърна гръб и поздрави Джордж Кевъна, който с галантен поклон поднесе ръката й към устните си.

— Както винаги, изглеждате възхитително, лейди Арабела — промълви той и намигна в посока на Франсис.

— Много сте мил, сър. — Арабела направи лек реверанс и се обърна към графинята с тон на учтива домакиня: — Ще позволите ли да ви предложа чаша шери, мадам?

— О, не, не… само малко слаб чай, нищо повече. — Графинята седна до принца и приглади тафтяните си поли. — Тенът, нали знаете. — Поглади бледите си бузи и обясни: — Виното много ме сгорещява.

Без да коментира, Арабела позвъни на прислугата. Принцът сложи монокъла на окото си и се зае да изследва тена на любовницата си, която протестираше с усмивка.

— Обслужете се, Джордж — Арабела посочи масичката с гарафите.

Вратата се отвори отново.

— Лорд Морпит изпрати картичката си, мадам. — Тимоти подаде на херцогинята сребърна табла с гравирана визитка.

— Мили боже, мадам, вие сте много на мода — заяви принцът. — Изключено е да се видя с вас на четири очи.

— Сър, винаги съм на вашите услуги — протестира Арабела.

Принцът избухна в смях.

— Така казвате, но винаги когато дойда, сте заобиколена от хора. — Отвори крехката си табакера и предложи на Фокс, преди да си вземе щипка емфие. — Кажете му да влезе, Тидмут, кажете му да влезе.

С появата на лорд Морпит разговорът се насочи към политиката. В салона бяха събрани няколко заклети виги и Арабела изглеждаше много доволна. Честолюбието й изискваше да създаде салон, който да се мери със салона на херцогиня Девоншир, и тя беше на път да го задоволи. Къщата на Кавендиш Скуеър постепенно ставаше предпочитано място за срещи.

— Джак няма ли го, лейди Арабела? — осведоми се Джордж и подаде чашата си на слугата, който обикаляше салона с гарафа шери. — Надявах се да говоря с него.

— Преди половин час го видях на Монт стрийт — съобщи лорд Морпит. — Излезе от къщата на Уорт.

Лейди Джърси се изкиска злобно.

— Милата лейди Уорт. — В гласа й звучеше неприкрита злоба. — Наистина е учудващо как хубавее от ден на ден. Просто не остарява. Нищо чудно, че мъжете се тълпят пред вратата й. — И се усмихна на Арабела.

Тази жена е хиена, каза си ядосано домакинята. Хиена, която обикаля около плячката, преди да я погълне. Не стига, че постъпваше абсолютно безвкусно, като забиваше ноктите си в съпругите на любовниците си, ами и от чиста злоба обиждаше жената, с чийто съпруг нямаше нищо общо.

Е, не можеше да изключи, че някога Джак е имал интимна връзка с Франсис Вилие.

След забележката последва кратко мълчание, но Джордж Кевъна побърза да смени темата, като заговори за скорошната смърт на Джеймс Босуел. Арабела се възползва от възможността да каже мнението си за книгите на автора, без да даде да се забележи, че е чула думите на Морпит и лейди Джърси. Когато Джак се появи в салона й след около половин час, тя го поздрави с топла усмивка.

Той се поклони пред принца, поздрави всички присъстващи с общ поклон, целуна ръка на жена си, седна насреща й и помоли слугата да му налее чаша вино.

— Сядайте, невъзпитани кучета — заповяда рязко и побутна кучешките муцуни, които се опитваха да близнат ръцете му.

Двата сетера замахаха с опашки в знак, че не приемат сериозно предупреждението.

— Прекрасни кучета — отбеляза принцът и стисна ръката на лейди Джърси.

— Да, но нямат маниери — отвърна сърдито Джак и изсъска: — Седнете, или ще ви изхвърля оттук.

— Борис, Оскар, при мен — заповяда остро Арабела. Все още не беше разбрала какво толкова има у Джак, та кучетата бяха станали негови предани роби. Макар и колебливо, те отидоха при нея и се отпуснаха в краката й с въздишки на примирение.

След около част гостите се сбогуваха. Джак ги изпрати до вратата и се върна в салона.

— Поздравявам те мила моя — каза той спокойно, облегна се на камината и я измери с изпитателен поглед. — Развиваш се много по-бързо и много по-добре, отколкото очаквах. Принцът те посещава почти всеки ден. Йорк също идва често.