— Да, графиня Дерби дава вечерен прием. Ще изляза в девет. Преди това ще вечерям в будоара си.
Вече беше свикнала да се облича без съветите на мъжа си и вечер да излиза без него. В този изкуствен свят брачните двойки почти никога не се показваха заедно в обществото — а по всичко личеше, че и у дома си се събират рядко.
Вечерта Арабела се постара да проиграе колкото може повече пари от незаконно спечеленото от Джак богатство на брат й. Но днес не й беше до игра. Към края на играта лорд Уорт пое банката на масата за фараон и Арабела се изложи на опасност да обогати мъжа на съперницата си за сметка на своя съпруг.
— Защо лейди Уорт отсъства? — попита една от играещите дами, скрила лице зад ветрилото си. — Исках да поговоря с нея, но не я виждам никъде.
— Замина за няколко дни в провинцията — отговори съпругът и раздаде картите. — Доколкото разбрах, една от лелите й заболяла внезапно.
Арабела втренчи поглед в картите и заложи на пика. Болна леля или страстен любовник? Картите затанцуваха пред очите й, но тя си заповяда да остане на масата, докато загуби всичко. Едва тогава се надигна, изрази престорен ужас от загубите си и се отдалечи с усмивка.
15
Джак се върна в Лондон след по-малко от седмица, след като учудено и малко ядосано установи, че няма да издържи повече. Нито за миг не бе предполагал, че тя ще му липсва, но само след два дни се улови, че непрекъснато мисли за своята дразнеща и непокорна съпруга. Опита се да се съсредоточи върху проблема, който го бе довел в Хертфордшир, но бързо установи, че мислите му непрекъснато се отклоняват към Арабела. Липсваха му смехът й, бързите й думи, отдадеността, с която работеше в оранжерията. Непрекъснато я виждаше пред себе си — гордо изправената глава, непосредствеността, с която възприемаше света около себе си, замисленото изражение, когато слушаше внимателно, начинът, по който влизаше и излизаше, блясъка на скъпоценностите, с които обичаше да я отрупва.
Затова се прибра по-рано. За съжаление Арабела не си беше вкъщи.
— Нейна светлост излезе с един от французите — обясни Тидмут с неодобрително изражение. — Ако позволите, ваша светлост, джентълменът изглеждаше доста… окъсан. Разбрах, че става въпрос за болно дете. — Смръщи чело и старателно изтупа цилиндъра на Джак от праха. — Дано не е тиф — добави загрижено — или едра шарка.
Джак също не беше доволен от посещенията на Арабела в бедняшките квартали на Лондон, но нямаше никакво намерение да обсъжда проблема с иконома си. Ала когато след час, безупречно облечен в гълъбовосиво кадифе, излезе от дома си, не беше в най-добро настроение.
Отиде в Уайтс клуб, където в сряда се срещаха повечето от приятелите му, за да уредят дълговете си от последната седмица, и виното се лееше в изобилие. Лордът влезе в големия салон и предаде шапката и бастуна си в ръцете на слугата. Посрещна го хор от поздравления.
— О, Джак, слава богу, че си тук — извика Фокс. — Трябва ми заем, приятелю.
— Колко? — попита примирено Джак и се присъедини към групата, която седеше до прозореца с изглед към парка Сейнт Джеймс. Знаеше, че няма да получи обратно парите си, но приятелството си имаше своята цена.
— Дреболия. Трябват ми шест хиляди гвинеи, но каквото и да дадеш, ще бъде прието с благодарност.
Джак написа бележка за хиляда гвинеи и Джордж Кевъна укорително поклати глава, Фокс прие бележката с бурна благодарност и веднага я връчи на маркиз Хърндън, на когото дължеше пари. Джак му се усмихна и отиде при Джордж, махащ му от другия край на помещението.
— На твое място не бих хвърлял пари на вятъра, Джак. Може скоро да имаш нужда от тях в собственото си домакинство — посрещна го той.
Джак издиша шумно.
— Жена ми?
— Никак ни ми е приятно да го кажа, Джак, но ако не предприемеш нещо, тя ще те разори. — Джордж изглеждаше искрено загрижен.
— Колко от скъпоценностите на Сен Жюл е заложила досега? — попита глухо херцогът.
— Няколко сапфирени обици и една верижка с перли. Аз… побързах да ги купя… помислих си, че не искаш да ги изгубиш. — Бръкна в джоба на жилетката си, извади малко пакетче и му го връчи. Джак ги прибра във вътрешния джоб на жакета си.
— Много ти благодаря, Джордж. Колко ти дължа?
Джордж нервно попипа брадичката си.
— Пет хиляди… Прощавай, Джак, но не е редно жена ти да прави такива дългове. Ясно ми е, че Арабела е неопитна, но все по-често имам чувството, че губи нарочно.
— За съжаление си прав — отговори Джак. — Изобщо не се опитва да спечели, никога няма стратегия на игра.