Късно вечерта Арабела приложи наученото на поредния прием. Джордж Кевъна седеше до нея и я наблюдаваше с нарастващо учудване.
— О, мадам, късметът ви се обърна — отбеляза той, когато десетка пика спечели поредната игра.
Арабела избухна в смях.
— Мъжът ми ме научи. Урокът продължи цял следобед. Явно е добър учител. — Прибра рулото монети и огледа внимателно масата, докато подреждаше думите в ума си. Сега беше най-подходящият момент да попита нещо. Трябваше да го направи. Знаеше, че не е редно да говори за това с най-добрия приятел на мъжа си, но Джордж беше и неин приятел. И беше дискретен.
Обърна се към него с решително изражение.
— Джордж, вие присъствахте ли, когато Джак изигра последната партия с брат ми? — Гласът й беше съвсем тих, лицето издаваше съсредоточеност.
Джордж стана сериозен и отговори също така тихо:
— Да, бях там. Защо питате?
— Защото искам да знам точно какво се случи — отговори просто тя. — Вие сте най-добрият приятел на Джак и никой не може да разкаже историята по-добре от вас.
Той се покашля смутено.
— Скъпа Арабела, Джак сигурно…
Тя поклати глава.
— Джак мълчи като пън. Не разбирам защо…
Джордж вдигна ръка, за да я спре, и предложи:
— Да отидем на място, където никой няма да ни пречи.
Тя стана веднага. Джордж я отведе в една ниша в другия край на салона.
— Тук няма да ни смущават.
Арабела кимна. Лицето й беше бледо, очите засенчени.
— Искам да знам защо Джак е унищожил Фредерик. Вие знаете ли?
— Мила моя, не е нужно да има по-дълбока цел. Фредерик игра и загуби.
— Знаете, че това не е всичко, Джордж. Джак е тласнал Фредерик към смъртта. Защо го е направил? Защо един нормален човек прави такова нещо?
Джордж поклати глава.
— Между двамата имаше вражда — призна тихо.
— Защо? — Арабела стисна ръката му. — Моля ви, Джордж, помогнете ми да разбера. Ако продължа да мисля, че съпругът ми хладнокръвно и без никаква причина е причинил смъртта на невинен човек, ще полудея.
Джордж я погледна безпомощно.
— Джак не е студен и пресметлив, Арабела. Би трябвало да го знаете.
— Не го знам — отговори твърдо тя. — Да, знам, че може да бъде различен, но не знам кой е истинският Джак. Вие трябва да ми кажете.
Джордж въздъхна. Ценеше високо жената, за която Джак се бе оженил така неочаквано… много я харесваше. И обичаше приятеля си. Нещо между Джак и Арабела не беше наред. Може би трябваше да се намеси, за да помогне.
— Не знам дали имам право да го издам… Преди много години Джак и брат ви бяха съперници за любовта на една жена. — Погледна я смутено, но Арабела бе втренчила поглед в лицето му и не мигаше. — Фредерик постъпил с нея… нечестно. — Това беше възможно най-меката дума. — Подробностите са известни само на посветените, но Джак предизвика Лейси на дуел и за малко не го уби. Лейси никога не му прости, а Джак се отнасяше към него с неприкрито презрение.
— Разбирам. — Смръщила чело, Арабела се запита дали наистина е разбрала. Не знаеше какъв е бил Фредерик като младеж. Родителите й са смятали, че тя е още дете и не са й споменали за случилото се. Или пък баща й си е замълчал, което беше тонично за него. Във всеки случай не си спомняше Фредерик да е бил ранен и животът му да е бил в опасност. Брат и почти не се мяркаше в Лейси Корт. Сигурно се е лекувал в Лондон. Вероятно спомените за младостта на брат й бяха прогонени от по-силните впечатления от последните години, когато той се връщаше у дома мръсен и занемарен, с жестока линия около устата, с кръвясали от пиене, хлътнали очи. Арабела често се беше питала дали Фредерик все още е човешко същество и може ли да бъде спасен. Ако историята на Джордж беше вярна, значи той е бил неспасяем още в младостта си.
Не, една толкова стара история, дори жестока като тази, не беше достатъчна да накара Джак да унищожи Фредерик. Не и след толкова много години.
Тя огледа ярко осветения салон и откри съпруга си в другия край. Той гледаше право към тях и като че ли четеше разговора по устните им. Арабела настръхна. Изражението му беше мрачно, очите — отново непроницаеми.
— Защо понякога изглежда такъв? Толкова мрачен — прошепна тя, повече на себе си, отколкото към Джордж.
— Не разбирам за какво говорите, мадам.
— Напротив, разбирате — възрази почти сърдито тя. — Вие го познавате по-добре от всеки друг и отлично знаете какво имам предвид. Понякога го обхваща странно настроение и на лицето му се появява израз, сякаш не присъства пред мен, а се е пренесъл на някакво незнайно място.
— Вероятно е свързано със сестра му — обясни предпазливо Джордж.