Арабела го погледна смаяно.
— Джак има сестра? Никога не говори за нея… и изобщо за семейството си. Предполагах, че е единствено дете.
— Имаше сестра… Шарлот — започна да разказва Джордж. — Тя е… или беше… във Франция. Преди няколко години се омъжи за виконт Вилфранш и отиде с него във Версайския двор. — Помълча малко и добави: — Не вярвам, че Шарлот и съпругът й са преживели терора на революцията. Преди година Джак отиде на континента да я търси… но се върна сам. — Преглътна мъчително и продължи: — Каза ми, че се смята за изчезнала. Не каза нищо повече. Тонът му забраняваше всякакви въпроси — обясни с въздишка. — Знаете какъв е. Ако ми позволите да ви посъветвам, Арабела — не говорете за сестра му, докато сам той не я спомене.
— Не, разбира се, че не — кимна тя. Между веждите й се бе вдълбала дълбока бръчка. — Много ви благодаря, Джордж. Съжалявам, че трябваше да ви задам толкова неприятни въпроси.
— О, не… Ще се радвам, ако съм ви бил полезен. — Джордж изглеждаше видимо облекчен, че разпитът е свършил. — Ако мога да помогна с нещо… винаги на вашите услуги. — И се поклони галантно.
— Благодаря — повтори просто тя. Усмихна му се и го остави в нишата на прозореца, за да отиде право при мъжа си.
Джак я посрещна с хладна усмивка.
— Каква беше тази интимна среща с Джордж?
— Аз не бих я нарекла интимна — отвърна спокойно тя. — В салона има поне сто души.
— Е, тогава задълбочена — поправи се той, без да сваля поглед от лицето й. — Може ли да узная за какво си говорехте?
— За безсрамието на лейди Джърси — отговори веднага тя. — Принцът още не е довел невестата си в Англия, а тази личност се самообяви за придворна на принцеса Каролина. Чу ли това?
— Да, чух — отговори той, убеден, че тази интересна тема не е била единствената в задълбочения разговор между съпругата и приятеля му.
Арабела продължи да излива възмущението си. Това беше най-лесното. По причини, които не й се искаше да анализира, тя беше искрено възмутена, че лейди Джърси се пъчи така безсрамно с любовника си. Впрочем, поведението на дамата възмущаваше повечето дами от висшето общество — вероятно по същите причини.
— Сигурна съм, че ще превърне живота на бедната принцеса в ад — продължи презрително. — Нали знаеш, че й харесва да измъчва жените на бившите си любовници.
— Да, аз знам, но ти откъде знаеш? — учуди се Джак. През годините, когато лейди Джърси вилнееше из Лондон, Арабела е живяла в дълбоката провинция.
Очите й се присвиха.
— Имам уши и чувам добре — отговори и искрите в очите й му напомниха за старата Арабела.
— Я да кажем сбогом на този глупав прием и да се приберем у дома — предложи той и обхвана тила й. — Спечели ли достатъчно за тази нощ?
— Само около шестстотин гвинеи — отговори с тих смях тя и се притисна към топлата му ръка.
— Това е достатъчно — отсече той. — След цяла седмица отсъствие изпитвам силно желание да съм с жена си.
И аз желая да съм със съпруга си, каза си Арабела и усети прилив на нова енергия.
Едва седнали в каретата, и той посегна към нея. Привлече я на коленете си, плъзна пръсти по обутия в копринен чорап крак, мина през жартиерите, които обхващаха бедрата, и мушна ръка под коприненото бельо. Пръстите му проникнаха в топлата влажна утроба и тя шумно пое въздух. Премести се малко, за да му е по-удобно и опря глава на рамото му. Краката й се разтвориха подканващо. Целенасочените му движения я доведоха до бърз оргазъм. Когато стигна до гребена на вълната, тя се обърна и го възседна. Отвори панталона му и обхвана пулсиращия член, освободен от затвора си. Погали го нежно, с пърхащи движения, после бавно стегна хватката си и когато започна да го разтрива, той простена тихо.
Арабела се премести леко и се отпусна върху него. Каретата се друсаше по паважа, пропадаше в дупки, но тя не я усещаше. Цялото й тяло беше съсредоточено в тласъците на неговото.
Той обхвана талията й с две ръце, за да я задържи в равновесие, и впи поглед в очите й. Тя прокара език по устните му, наклони глава и го целуна, езикът й нахлу в устата му. През цялото време се притискаше в слабините му и го приемаше дълбоко в себе си, допускаше го до центъра на съществото си. Остана напълно неподвижна, за да усети оргазма му, и отново впи устни в неговите. След няколко секунди го настигна и стегнатата спирала се разтвори. За да потисне вика си, захапа долната му устна. В този момент колата спря със силен тласък. Арабела загуби равновесие и се тръшна на седалката в бъркотия от поли и крайници, с овлажнели бедра.
— Всемогъщи боже… — пошепна Джак, усетил кръв по устната си. — Когато си възбудена, си същинска дивачка, любов моя. — Изправи я и се опита да приглади полите й. Арабела се усмихна безпомощно, когато слугата отвори вратичката и надникна в тъмната карета.