Едва след тези думи се обърна, погледна я и й подаде едната чаша.
Арабела я пое, без да откъсва очи от лицето му. Погледът й беше сериозен. Обяснението бе просто и подхождаше на мъж със славата на Джак Фортескю. Светски лъв, страстен играч, свикнал да получава, каквото иска. И да взема каквото иска, и то с всички средства. Но тя знаеше, че това е само част от същността му. Знаеше, че е чула само част от историята. Но за тази нощ бе постигнала достатъчно.
Джак вдигна чашата си.
— Колкото повече те опознавам, Арабела, толкова по-ясно ми става, че бракът ми с теб е много повече от обикновена връзка по разум и сметка.
Тя наклони глава в безмълвно съгласие и също вдигна чашата си.
— Да пием за бъдещето.
Много по-късно, докато лежеше в прегръдките на мъжа си, вслушваше се в спокойното му дишане и наблюдаваше сенките на пламъците по рисувания таван, Арабела продължи да си задава въпроси.
Каква ли е била сестра му? Защо Джак не я бе споменал нито веднъж? Защо не бе казал нищо за съдбата й? Всички знаеха, че терорът във Франция е взел безброй жертви.
Щом той не искаше да й каже, тя щеше да открие истината по друг начин. Твърде възможно бе емигрантите, с които се бе запознала, да знаят нещо.
Мег й беше нужна повече от всякога. Писмата не бяха добър заместител на острия, пронизващ поглед, а и пощата беше много бавна. Докато пристигне отговорът на Мег, новината, споделена от Арабела, вече не беше актуална. Сър Марк все още не разрешаваше на дъщеря си да остане дълго в Лондон. Може би трябва да помоля Джак да му напише учтиво писмо, помисли си Арабела на заспиване. Все пак Мег ще дойде в неговата къща. Сигурно сър Марк очакваше тъкмо това. Покана, отправена лично от господаря на дома, имаше повече тежест.
Колкото и да ценеше сър Марк, Арабела знаеше много добре, че той е педант по въпросите на приличието. И все още гледаше на нея като на своя дъщеря. Високата й обществена позиция не променяше нищо. Да, Джак, трябваше веднага да изпрати покана за Мег.
16
Заедно с тълпа придворни Арабела чакаше в преддверието към голямата зала за аудиенции на Сейнт Джеймс. Вътре беше дяволски задушно и дамите усърдно движеха ветрилата си. Днес трябваше да се представи официално на принцеса Каролина от Брауншвайг, съпругата на Уелския принц. Априлският следобед напредваше и в залата ставаше все по-горещо. В огромната камина гореше буен огън, а позлатените полилеи бяха отрупани с безброй свещи. Миризма на тежки парфюми, пудра и пот затрудняваше дишането. Шумът беше оглушителен — чакащите бъбреха неуморно.
Арабела се чувстваше ужасно в старомодната официална рокля, ушита специално за ежеседмичните приеми на кралицата. Смешните паунови пера в косата й висяха грозно, а прочутите диаманти на Сен Жюл тежаха като камъни на главата й, раздираха ушите й и й причиняваха болки в тила. Внимателно премести широкия кринолин на роклята, за да не събори крехката ниска масичка, на която бяха подредени редки табакери. Сети се и да прибере дългия шлейф, който иначе щеше да се увие около крака на масичката и безценните предмети щяха да се изпочупят.
Най-сетне стигна до човека, към когото се стремеше.
— Колко време продължават тези приеми, Джордж?
Джордж Кевъна избухна в мрачен смях.
— Докато на кралицата не й омръзне. Понякога ни оставя да чакаме, докато се стъмни. Така наказва опозицията. Когато е принудена да приеме вити в салона си, прави така, че да страдат.
— Колко очарователно — промърмори Арабела и отново задвижи ветрилото си. — Как се отнася с лейди Джърси?
Приятелят й стисна устни.
— Много учтиво. Все пак лейди Джърси е придворна дама и принадлежи към най-тесния кръг около кралицата. Там не се говори колко добре познава леглото на принца.
— Принцесата сигурно много иска да си поговори с някого по този въпрос. — Арабела се огледа с надежда. — Мисля, че има раздвижване.
Тълпата се обърна към масивната двукрила врата, водеща към големия салон, и повлече Арабела и Джордж. Спряха малко пред входа. Опашката вътре в самия салон се виеше по цялата дължина на огромното помещение чак до трона, където седеше кралицата със своя първороден син и съпругата му. Другите членове на кралското семейство бяха насядали около тях.
— Ще стоим тук до второ пришествие — промърмори примирено Джордж. — Умирам от глад. Редно е да ни дадат поне по нещо за пиене. Впрочем, къде е Джак?
— Тръгна да търси освежителни напитки — отговори Арабела. — Настроението му не е най-доброто.
— Това се отнася за всички ни. Даже за принца. — Джордж се ухили злобно. — Мрачен е като буреносен облак и гледа сърдито бедното момиче, за което се ожени.