— За което трябваше да се ожени — поправи го Арабела. — Веднъж ми каза, че парламентът и баща му заплашили да му спрат издръжката и отказали да плащат дълговете му, докато не се ожени за Каролина. — Тя вдигна белите си голи рамене и добави: — Аз му казах, че това е прагматично решение.
За съжаление понякога прагматичните решения довеждат до неочаквани резултати, помисли си Арабела. Автоматично се обърна и видя как Джак невъзмутимо си пробива път през навалицата, следван от лакей в ливрея. Поздравяваше познати, тупаше мъжете по раменете, кланяше се на жените и навалицата се разтваряше пред него като Червено море. И тогава на пътя му застана графиня Уорт.
Арабела стисна зъби. Искаше да отвърне поглед и да продължи разговора с Джордж, но очите не се подчиниха на волята й. Видя как Лили сложи ръка върху лакътя на Джак. Той спря и й се усмихна. Разстоянието беше твърде голямо, а глъчката — твърде висока, за да чуе какво си говорят, но Арабела видя как лицето на мъжа й стана сериозно. Той кимна, а Лили се усмихна и отново докосна ръката му с интимен жест. После бързо се оттегли.
— Имате ли вече новини от приятелката си в Кент? — попита Джордж, който бе видял всичко и се стараеше да отклони вниманието й. — Скоро ли ще дойде?
— Надявам се — отговори Арабела. Беше наясно, че Джордж знае как се чувства тя. — Сър Марк Барат още не е дал съгласието си, но се надявам скоро да склони. Познавам Мег от детските си години и с готовност признавам, че имам нужда от малко женска компания.
— О, мадам, улучихте ме право в сърцето — протестира Джордж с галантен поклон. — Значи платоничните домашни приятели не са ви достатъчни?
— Не ставайте глупав, Джордж. — Тя го удари с ветрилото и се засмя. — Дяволски добре знаете, че съм готова да се изсмея в лицето на такъв домашен приятел.
— Ако те чуе какво говориш, бедният човек ще припадне от ужас — рече Джак, който най-сетне бе стигнал до тях. — Намираш се в преддверието на кралицата. Не го забравяй.
— Как бих могла — отговори безгрижно Арабела. Не искаше той да разбере, че е видяла срещата с любовницата му, още по-малко, че се чувства засегната. Взе от таблата чаша вино и нещо като парченце хляб със сирене.
— Ти правиш истински чудеса, Джак — похвали го Джордж и също се обслужи.
— Имам намерение да направя още едно чудо, скъпи Джордж — изрече тържествено Джак. — По-точно Арабела ще го направи. — Извади от джоба си картичка и се обърна към нея: — Напишете нещо, скъпа.
— С какво… а, да. — Арабела видя на таблата мастилница и перо.
— Този приятел обеща да държи таблата напълно неподвижна — каза Джак.
В очите му светеха дързост и смях, които тя обичаше най-много у него, но въпреки това не можа да се удържи и хвърли поглед назад, където стоеше Лили Уорт. Имаме споразумение, опита се да си напомни тя. Нямам право да се оплаквам. Въпреки това изпитваше желание да издере очите на онази жена. Какво ли бе попитала?
В този момент граф Уорт застана до жена си и Арабела посегна към перото.
— Какво да пиша, Джак?
Със сериозност, съпътствана от весели искри в очите, херцогът й издиктува следното писмо:
Сир, на път съм да припадна. Коленопреклонно ви моля да призовете херцогинята и съпруга й да се представят на уважаемата ви съпруга, преди да се стигне до катастрофа.
— А аз къде съм? — попита недоволно Джордж, докато смеещата се Арабела послушно изписваше краткото писмо.
Нашият скъп приятел Дж. К. също е пред припадък, затова моля да повикате и него. — дописа Арабела с прекрасния си почерк.
— Долна клевета — засмя се доволно Джордж, — но човек в нужда се хваща и за сламка.
Джак грабна картичката, размаха я, за да изсуши мастилото, след което с обичайната си самоувереност се запъти към двукрилата врата и церемониалмайстора, който я охраняваше. Арабела и Джордж проследиха със затаен дъх разговора му с величествената фигура в златна ливрея.
— Направи го — прошепна страхопочтително Джордж. — Не знам как, но го направи. Може би не знаете, но дори херцозите нямат право да влизат, докато кралица Шарлот не разреши.
Джак остана на входа, докато церемониалмайсторът крачеше отмерено към кралския трон. Без да вдига голям шум, той застана на крачка зад принца и сръчно му връчи картичката.
Принцът прочете написаното и мрачното му изражение се промени. Избухна в тих смях и прибра картичката в джоба на яркочервения жакет със златни ширити. Каза нещо през рамо на церемониалмайстора, който моментално се поклони и се запъти обратно към вратата. Принцът се обърна към майка си и я заговори, без да го е грижа за изтощената му съпруга. Кралица Шарлот смръщи чело и сковано кимна. В случай като този понякога си позволяваше да изпълни желанията на престолонаследника.