Церемониалмайсторът каза нещо на един лакей и момъкът се втурна към Сен Жюл и Джордж.
— Нейно величество ще приеме ваша светлост и лорд Кевъна.
Арабела се изкиска доволно.
— Ти наистина си дявол в човешки образ — пошепна в ухото на мъжа си. — Успя да скараш бедния принц с майка му.
— Според мен той се наслаждава на ситуацията, мила моя — отговори също така тихо Джак. — Толкова е съкрушен от женитбата си, че всеки малък бунт се възприема като реванш… за съжаление само от него.
Арабела изправи гръб. От представянето си като дебютантка помнеше, че трябва да държи главата си изправена, позата й да е съвършена, кринолинът да не прави бели. Знаеше, че й предстои труден път между остри саби и още по-остри пера, между завиждащите дами в навалицата. Въпреки това тръгна спокойно пред съпруга си и Джордж.
Стигнаха пред кралските тронове и Арабела се сниши в дълбок реверанс. Веднъж вече бе изтърпяла тази процедура, но този път нямаше да чака кралицата да й позволи да се изправи и да я целуне по челото. Вече не беше дебютантка от аристократично семейство, а съпруга на херцог. Затова се изправи бавно и се поклони пред Уелския принц, който й намигна съзаклятнически. После я представи на съпругата си и Арабела срещна погледа на Уелската принцеса. Тази млада жена се усмихва с надежда, помисли си учудено тя и отговори на усмивката. След това изпълни ритуалните придворни реверанси пред по-нисшите членове на кралското семейство и се оттегли заднешком. През цялото време очите й търсеха погледа на кралица Шарлот.
За господата е много по-лесно, помисли си тя, когато излезе в преддверието и въздъхна облекчено. Дори дълбокият поклон беше по-лесен от реверанс, макар че сабята пречеше. А оттеглянето заднешком беше много по-лесно в панталон, отколкото в рокля с кринолин и еднометров шлейф. Да не говорим за увисналите щраусови пера. Е, церемонията приключи, а при кратката размяна на погледи с принцеса Каролина Арабела веднага бе усетила близост с нея. Младата принцеса изглеждаше тъжна и същевременно решителна. Очевидно не си правеше илюзии за мястото, което заемаше в сърцето на съпруга си, но беше твърдо решена да заеме определеното й място като бъдеща кралица на Англия.
— Хайде да бягаме. — Джак и Джордж я настигнаха без усилия. — Защо да не вечеряме на площада? — Джак я хвана за лакътя и я поведе към изхода. — Добре се справи, Арабела. Даже аз не разбрах, че се отвращаваш от този церемониал.
— О, ти, разбира се, си свикнал с жени, които не се преструват в тази ситуация — отговори Арабела и веднага се наруга за дръзкия си език. Граф и графиня Уорт напредваха бавно и в момента бяха съвсем близо до тях.
— Как успяхте, Фортескю? — попита граф Уорт. — Ние ще чакаме до вечерта. Съпругата ми вече показва признаци на слабост.
— Ако припаднете, мадам, никой няма да ви се разсърди — съобщи ведро Арабела. — В салона имаше поне пет припаднали дами. Там е непоносимо горещо.
Лицето на Лили се скова, в сините очи светнаха гневни искри. Арабела знаеше, че любовницата на мъжа й не иска да слуша съвети от съпругата му, и гневът на Лили й достави злобно удовлетворение. Джордж Кевъна още повече влоши положението.
— Мисля, че лейди Арабела е права, мадам. Ако припаднете, ще ви изнесем навън. Даже кралицата няма да ви се разсърди.
Лили размаха ветрилото си и се обърна решително към съпруга си.
— Дошла съм тук, за да бъда представена на Уелската принцеса, милорд. Мисля, че горещината не е толкова страшна.
— Разбира се, мила. Както желаеш, мила. — Уорт стисна ръката й. — Според мен ни остават час или най-много два.
Арабела кимна високомерно, съпругът й и Джордж се поклониха. Тя се притисна до мъжа си и излезе от преддверието с високо вдигната глава.
— Това не е ли писмо от мис Барат? — попита Джак, когато късно вечерта влезе в спалнята на Арабела.
— Да, тъкмо го препрочитах. Сър Марк вдига голям шум около гостуването й. — Арабела въздъхна и го погледна разсеяно. Намираше се в леглото, опряна на куп възглавници. — Не виждам защо има скрупули да приеме гостоприемството ни.
Джак приседна на ръба на леглото.
— Защото го възприема като милостиня.
— Вероятно си прав — въздъхна отново Арабела. — Ние имаме много, а той може да даде на Мег съвсем малко. — Вдигна очи и поясни: — Той е много горд човек, Джак.
— Затова го уважавам — отвърна той спокойно. — Но ако иска дъщеря му да си намери мъж, трябва да преглътне поне част от гордостта си.