— Никакъв късмет, мадам! Пикетът изисква майсторство. Не ми трябва късмет. — Засмя се гръмко и хвана Джак подръка. — Хайде, драги, приемам предизвикателството. — Кимна на любовницата си и направи лек поклон. — Простете, мадам, картите ме зоват.
Лейди Джърси го проследи с недоволен поглед. Очите й бяха студени и сурови, усмивката — скована. Когато остана единствената жена сред група слисани французи, тя се почувства неловко и се обърна към Арабела, която се бе върнала при принцесата. Каролина, която очевидно се чувстваше добре, бъбреше весело и пиеше чай.
Когато лейди Джърси се приближи до компанията на дамите, младата принцеса стана несигурна. За момента обаче целта на дамата не беше съперницата й. Тя се обърна към домакинята със злобна усмивка:
— Трябва да си вървя, мадам. Обещах на лейди Уорт да поиграем карти. — Отвори ветрилото си и добави: — Надявам се загубите й да са минимални. Доколкото знам, дамата разчита главно на… — изписаните вежди се вдигнаха подигравателно — …на своите приятели… няколко специални приятели… за да й помагат, когато закъса. Уорт не е толкова щедър като тях. — Размаха ветрилото си в посока към вратата и заключи: — Бедният. Сигурно няма причини да проявява великодушие. Ваше височество…. — Направи лек реверанс пред принцесата, кимна на останалите дами и се понесе към вратата.
Арабела успя да прикрие болката, наля отново чай и се обърна към принцесата с въпрос дали иска да види орхидеите й.
Джак бързо и умело загуби няколко партии пикет срещу Уелския принц, грижейки се между другото чашата на противника му никога да не остава празна. Свали последните си карти, плати дълговете си и пожела на безкрайно доволния принц хубава вечер. После се качи при съпругата си.
Арабела се преобличаше за вечеря. Беки бе привършила с фризурата й и сега закрепваше в косата й диадема с перли. Джак изчака момичето да свърши и попита:
— Кого желаеш да заслепиш тази вечер, мила моя?
Арабела непрекъснато мислеше за намеците на лейди Джърси. Беше й трудно да търпи любовницата на Джак и не беше склонна да приема обиди от кралицата на всички любовници.
— Мислех, че искаш да се нахраниш вкъщи и после да отидем на театър — отвърна остро тя. — Но, разбира се, ако имаш нещо по-добро предвид, Джордж или Фокс с радост ще ме придружат.
— Разбира се, че ще те придружа — отговори любезно той, скръсти ръце под гърдите и се облегна на касата на вратата.
— Какво дават днес?
— „Училище за скандали“. — Въпреки протестите на Беки Арабела се завъртя на столчето пред тоалетката. — Разправят, че пиесата пародира Девоншир Хаус. Херцогинята била изобразена във фигурата на лейди Тайзъл. През първия си сезон не можах да видя пиесата и сега съм любопитна. — Обърна се отново към огледалото и заключи сухо: — Сигурно тогава са ме смятали за много наивна.
— Според мен сатиричната характеристика на лицата с времето е загубила остротата си — отбеляза с привидно добродушие Джак, без да я изпуска от поглед. — Все пак от първото поставяне на пиесата са минали почти двайсет години.
— Пиеса от друго време — промълви тя и приближи лице към огледалото, за да се види по-добре. — Да си сложа ли руж? — фино изрисуваното порцеланово лице на лейди Уорт беше постоянно пред очите й.
— Не и ако държиш на мнението на съпруга си — отсече сърдито той.
— Хмм… — Арабела се замисли. — Не намираш ли, че съм много бледа? Направи ми впечатление, че мъничко руж прави тена блестящ. Лейди Джърси например… Стига, Беки, благодаря. Вечерята те чака. Тази вечер няма нужда да седиш в стаята ми и да ме чакаш.
Беки, която възпитано бе мълчала, докато господарите разговаряха, нареди четките и гребените по местата им, направи реверанс и излезе от стаята. Джак смръщи чело.
— Ще ми кажеш ли какво те вбесява така, скъпа?
— Какво да ме вбесява? Какви са тези глупости? — Арабела напудри леко бузите си.
— Виждам блясъка в очите ти. — Джак отвори капачето на кутията за скъпоценности и започна да рови вътре.
Арабела съзнаваше, че блясъкът в очите й е по-скоро от сълзи. Побърза да сведе поглед, опита се да се засмее и отново напудри бузите си.
— Яд ме е на нещо, което ми каза лейди Джърси.
— И какво беше то? — Джак избра една перлена огърлица и я вдигна към светлината.
— Ох, нали знаеш какво говорят жените — прошепна тя и се опита да приглади един непокорен кичур.