Джак сложи огърлицата на шията й и леко помилва гърдите й.
— Не се притеснявай от приказките й, Арабела. Всички знаят, че дамата има дяволски остър език.
— Знам, знам — промърмори тя и сведе глава, докато той закопчее огърлицата. — Мисля, че е време да слезем за вечеря.
17
Джак влезе в малкия павилион на Рейнлей Гардънс и плъзна остър поглед по събраните около игралните маси. Пролетната вечер беше шумна, лекият бриз носеше звуци от изпълненията на цигулковия квартет в музикалния павилион. Публиката се разхождаше по осветените с факли алеи. Смехове и шумни разговори долитаха от умело разположените храсти — павилионите бяха скандално известни като място на непозволени действия.
Джак зърна лейди Уорт на една от масите в другия край на павилиона. Дамата играеше вист. Когато се приближи, Лили вдигна глава от картите си и го дари със сияйна усмивка.
— О, Джак, вече се питах кога ще дойдеш!
— Е, нали получи отговор, мила моя — отговори небрежно той и отвори табакерата си. — Получих поканата ти и бързам да се отзова. — По устните му пробяга усмивка, но не стигна до погледа. Взе си щипка емфие и дискретно се извърна.
— Възхитителната ти съпруга също ли е тук? — Разочарована от загубата, Лили се нацупи и хвърли една карта.
— Мисля, че да — отговори той. — Дошла е с компания.
Усмивката на Лили остана непроменена.
— Херцогинята завладя Лондон с щурм… Украсява с присъствието си всяко обществено събитие. — Тя хвърли картите си на масата и стана. Хвана херцога подръка и помоли: — Хайде да се поразходим малко, Джак.
Той не възрази и я изведе на алеята. Лили извади ветрилото си и го поведе към концертния павилион. Джак вървеше мълчаливо. Знаеше, че Лили ще му каже какво иска от него. Не се наложи да чака дълго.
— Джак, ти вече изобщо не ме посещаваш.
— Мила моя, бях при теб едва завчера!
— Знаеш за какво говоря — възрази тя с тъжна усмивка. — Не искам да те виждам само в присъствие на други хора. Защо не можем да продължим както по-рано?
— Мисля, че вече ти обясних ситуацията — отговори меко той. — За да запазим доброто си приятелство и да запомним какво ни е свързвало, аз съм готов да ти помагам с всичко, което е по силите ми, но вече няма да бъдем любовна двойка.
Още не бе завършил изречението, когато погледът му потърси Арабела в навалицата.
— Защо са тези скрупули? — Лили се изсмя раздразнено. — Откакто си се оженил, се държиш като мъж под чехъл. Колко старомодно… — Тя спря и застана пред него. Стигаше едва до рамото му. Вдиша глава и в красивите й сини очи светнаха звезди.
Джак вдигна рамене.
— Може и да си права, но трябва да знаеш, че аз не се водя по модата, скъпа. — Сложи ръката й на лакътя си и продължи напред. — Не искам да се караме. Колко ти трябват тази вечер?
— О, днес си ужасен! Говориш така, сякаш търся близостта ти само за да ми плащаш дълговете. — Лили го погледна възмутено, но погледът му беше неразгадаем. По-добре да не се връщам на темата, каза си благоразумно тя. Имаше нужда от пари и не беше полезно да го ядосва.
— Какво ли прави жена ти? — попита замислено.
Доколкото познавам Арабела, в момента или обстрелва лейди Джърси с язвителни забележки, или обсипва със съчувствие френските емигранти, помисли си подигравателно Джак.
— Нямам представа — отговори той небрежно.
Лили го изгледа остро.
— А интересува ли те това, Джак?
Изведнъж лицето му стана безизразно.
— Желаете ли да чуем концерта, мадам?
— О, Джак, не се прави, че не знаеш за какво става дума — разсърди се Лили. — Отлично знаеш, че жена ти се застъпва за принцесата и обсипва Франсис с невероятни обиди. Това е във вреда и на двама ви. Ако Франсис каже дори една думичка на принца, той няма да се появи повече в къщата ти. Ще загубиш благоволението на бъдещия крал. Франсис определя фаворитите на принца, никой друг. Твоята мила малка женичка няма никакъв шанс срещу лейди Джърси.
Джак спря под една горяща факла.
— Мила моя Лили, вече ти казах, че не желая да обсъждам жена си… нито с теб, нито с когото и да било другиго. — Любезният му глас не беше в състояние да я заблуди. Въпреки това тя не се отказа да го поучава. Почука с ветрилото си по ръката му и заяви:
— Не ставай смешен, Джак. Застъпничеството на жена ти за принцесата е тема номер едно във всички салони на Лондон.
— Не и в мое присъствие — отговори със същата любезност той. — Прощавай, Лили, но нямам желание да говоря за това. Да минем по същество. С колко трябва да ти услужа?
Лили преглътна гнева си. Джак никога не я беше скастрял така грубо. Колко неприятно чувство. Но нямаше друг избор, освен да се примири. Въздъхна и сложи ръка на лакътя му.