— Трябваше да заложа тиарата на Уорт… безкрайно неприятно. Помолих да направят копие, но Уорт каза да дам гарнитурата на почистване и тогава…
— Разбирам — промърмори той. — Защо си направила тази глупост?
Лили се изчерви.
— Нямаше те два месеца и аз… нямах избор.
Джак поклати глава.
— Права си, скъпа. Дай ми разписката от заложната къща и ще се опитам да взема диадемата.
Лили извади от копринената торбичка на китката си смачкано листче.
— Заповядай. — Подаде му листчето със сведен поглед. Джак хвърли поглед към изписаната сума, вдигна красноречиво вежди и прибра разписката в джоба на жакета си.
— О, милорд дук, нямах представа, че тази вечер ще бъдете в Рейнлей Гардънс — прозвуча гласът на Арабела. Тя се появи от страничната алея подръка с лорд Морпит. — Трябваше да ми кажете. Можехме да дойдем с една компания. — Погледът й обхвана придружителката на мъжа й. — Лейди Уорт… каква приятна вечер.
— Да, наистина, лейди Арабела — отвърна графинята и направи лек реверанс пред спътника на Арабела. — лорд Морпит.
— Милейди Уорт. — Лордът се поклони учтиво. — Фортескю. — Втори поклон.
Джак кимна възпитано и предложи табакерата си. Погледът му почиваше върху светлото лице на жена му и се опитваше да улови погледа на златнокафявите й очи.
— Надявам се, че се забавляваш добре, мила.
— О, разбира се, сър. Вие също, както виждам. — Арабела се усмихна сияещо на Лили.
— Тази вечер не съм виждала лейди Джърси — отговори Лили с нервен смях. — Сигурно е разбрала, че ще бъдете тук, мадам.
— Съмнявам се, че мога да влияя върху плановете на графинята — отвърна хладно Арабела. — Негово височество предпочете тази вечер да не удостои Рейнлей с присъствието си. Смея да твърдя, че това обяснява отсъствието на дамата.
Лорд Морпит хвърли съчувствен поглед към херцога, който слушаше мълчаливо. Лейди Уорт пристъпи по-близо до херцогинята и заговори доверително:
— Мила лейди Арабела, със съпруга ви току-що говорихме, че би трябвало да се пазите и да не събуждате недоволството на Франсис Вилие. Тя има много голямо влияние върху принца. Една дума и вие и съпругът ви ще бъдете отхвърлени от обществото. Ако не мислите за собственото си положение, помислете поне за Джак. Той и принцът са приятели от години. Ние говорихме, че би било крайно неприятно, ако това приятелство се разруши само защото някой, който не познава всички сложни правила на обществената игра, предприема лошо планиран поход на отмъщението.
За миг на Арабела й причерня. Тази жена и Джак обсъждаха поведението й! Сякаш беше някоя жалка наивка, която няма представа за света и хората.
Тя примигна и отговори с цялото си достойнство:
— Вашата загриженост ме трогва до сълзи, мадам. — Обърна се към придружителя си и предложи: — Хайде да погледаме фойерверките, лорд Морпит.
— Веднага, мадам. — Добрият човек явно се чувстваше неудобно, докато Сен Жюл остана спокоен и любезен. Ала само глупак би сметнал хладната фасада за истинска.
Херцогът се поклони пред съпругата си и тя се отдалечи подръка с лорд Морпит. Лили го погледна с надежда.
— Мили боже, не исках да разсърдя жена ти — излъга тя и отново сложи ръка на лакътя му. — Повярвай, нямах такова намерение. Но наистина те моля да бъдеш предпазлив, Франсис определя с кого да дружи принцът. Тя го държи здраво и само с една дума може да въздигне човека или да го унищожи.
Джак спокойно свали ръката й от лакътя си.
— Безкрайно ми е неприятно, че ти ме познаваш толкова малко, Лили. Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че изобщо не ме е грижа какво ще направят Франсис или принцът.
— Наистина ли не се притесняваш, че жена ти може да те унищожи? — попита невярващо тя.
Той се усмихна и веднъж по изключение наруши собственото си правило.
— Жена ми изобщо не се вълнува от присъдата на обществото, мила моя. Тя не се съобразява с правилата и следва единствено собствената си съвест. Това е, което ме възхищава у нея. — Той й подаде отново ръката си. — Позволи да те отведа обратно при компанията ти.
Арабела изгледа фойерверките с внимание, но не можа да се възхити на великолепната гледка. Изобщо не забеляза двойката, която стоеше до нея, и се сепна едва когато мъжът за втори път каза:
— Ваша светлост, много бих искал да ви представя виконтеса дьо Лак.
Тези думи я изтръгнаха от гневните мисли и тя се обърна с автоматична усмивка.
— О, прощавайте, мосю Бисонвил, но вниманието ми бе приковано от фойерверките. — Подаде ръка на дамата, която придружаваше виконта, и повтори името й. — Виконтеса дьо Лак. Очарована съм.