Хванахме дроплата с другаря ми, внесохме я във воденицата, вързахме й краката. След малко, затоплени от огъня, крилата й се размразиха и по пода потече струйка вода. Нахранихме я с трохи, а после я пуснахме. Слънцето беше изгряло, вятърът — притихнал.
Настъпил беше първият пролетен ден и брадатата дропла можеше да намери храна.