Също така сега разбрах едно невероятно нещо, че ме поставя в положение на абсолютен превес.
Преди тази история бях риба за улов на някоя от дебютантките в Хартфордшир. Искайки или не, все някоя щеше да успее да се омъжи за мен — дори с помощта на хлороформ, ако се окаже необходимо — и в крайна сметка щях да водя живот, много подобен на този на родителите ми.
Сега вече не. Вече съм женен законно, но де факто съм свободен, така че от сега нататък никоя вече няма да може да предявява искове към мен.
Не мислех, че някога ще кажа това, но благодарение на брака сега съм свободен човек.
Вярно, личността на майка ми е огромна, но като жена херцогиня, повече е херцогиня вместо съпруга.
Ако има нещо, което не искам, това е да има около мен бормашина, облечена в Шанел, която ми казва къде да отида, какво да правя, как да го направя, всеки ден, всички дни.
Не преувеличавам, херцогини-графини-баронеси всички са такива. Принцесите от приказките, които берат цветя и пеят, не съществуват. Има само куп ексцентрични нахалнички, които са готови да се състезават със същите кокошки като тях: коя е облечена най-елегантно, коя е организирала най-успешната гала, коя може да танцува най-добре, коя е най-слаба…
Толкова съм пълен с енергия, че станах на разсъмване да пояздя из имението и връщайки се, предвкусвам изобилния банкет, който бях поръчал за закуска, но пресичайки входа, чувам отчаяни женски стонове.
Майка ми.
В най-добрия случай е открила, че в избата са свършили бутилките от от 1986 г. с кралско посещение на вратата.
В най-лошия случай обаче няма ограничение за катастрофата.
Намирам я в кабинета с Маргарет, заобиколена от коргитата си в началото на най-екстремното безпокойство.
Марширува нагоре и надолу в студиото с кърпичка в едната ръка и вестник в другата.
Боже, моля те, нека не е прочела за кралско посещение в имението на един от историческите ни съперници!
— Подобно нещо ще съсипе репутацията ми завинаги! Такива неща трябва да се планират, обмислят, не се правят така! Как изглеждам аз? А семейството? Не знаем нищо за това! — отчаяно казва тя.
Маргарет се опитва да ми даде сигнал да се промъкна, докато майка ми е с гръб към мен, но тя е по-бърза и обръщайки се, ме блокира. — Неблагодарен син такъв! Как можа да ми причиниш такова нещо! Да опетниш доброто име на Паркър така!
Гледам я учудено, без да разбирам. — Мамо? За какво говориш?
— А, правиш се на глупав? Аз също не знаех какво да кажа тази сутрин на лорд Феърфакс и лейди Уестбридж, когато ми се обадиха да ме поздравят! След това отворих вестника — казва тя, показвайки ми страницата. — И трябва да чета това!
След първите няколко реда лицето ми пребледнява. Има статия, която съобщава , че аз, Ашфорд Паркър, дванадесетият херцог на Бърлингам, вчера съм се оженил за загадъчната и непозната Джема Пиърс.
— Синът ми, наследник на светско потекло, се оженил на гражданска церемония тайно! С госпожица никоя си Джема Сливова.
— Крушова — поправя я Маргарет.
— Все са плодове! — Майка ми не е на себе си. — Даваш ли си сметка?!? Дори да бях циганка! Отиде в Лондон, сключи брак с непозната и дори не каза нищо. Просто се чудя, ако не бях разбрала от вестника, кога щеше да ми го кажеш?
— Аз… — Отговорът е лесен: никога.
— А, но аз знаех, че има нещо. Три дни ходиш до Лондон и се връщаш. Какво е това? Някоя ти замая главата ли?
— За глупак ли ме имаш? — Не знам какво да й кажа, всичко това не беше част от първоначалния ми план. Сега трябва да премина на моя план Б.
— И така, забремени ли я? — разпитва майка ми, без да показва признаци на отслабване на гнева си.
— Не, мамо. Не говори глупости. Сега се успокой и се приготви да отидеш до Бат.
— Как може да очакваш да се успокоя! Твоята сватба трябваше да бъде голямо социално събитие! Ти трябваше да се ожениш за момиче от добро семейство, познато в заобикалящата ни среда, подходяща да се превърне в херцогиня. Щеше да бъде голямо нещо, на нивото на титлата ти, социалния ти статус…
— Виж, мамо, статусът винаги е бил твой приоритет и всички тези фанфари за приказна церемония са били винаги само в твоята глава, затова се разграничавам!
— Ами Портиа тогава? — добавя тя.
— Защо намесваш Портиа? — избухвам.
— Щеше да бъде идеална херцогиня.
— За някого другиго може би! — отговарям аз.
— И искаш да ми кажеш, че тази Джема е идеалната херцогиня за теб.
— Със сигурност няма нищо общо с тези разкрасени манекенки, на които ме предлагаш на всяко празненство и които ме зариват с любезности и ласкателства, убедени, че това е правилната стратегия да се омъжат!
— Ако не друго, знам кои са и откъде идват, познавам родителите им и знам, че са почтени хора — вика тя.
— Това, че не познаваш родителите на Джема, не означава, че не са почтени хора!
Изведнъж се озовавам в защита на Джема, но знаете как се казва: врагът на твоя враг е твой приятел.
— Значи, така поставяш нещата: влюби се лудо и се ожени. Добре, сега, след като имаш съпруга, обясни ми какво ще правим?
— В какъв смисъл, мамо?
— Имам хора, приятели, познати, хора с ранг като нас, които ще идват тук, ден след ден, очаквайки да видят твоята херцогиня. Какво трябва да направя? Как ще проработи твоя изненадваш брак?
Не работи. Не работи, защото в моя план нямаше после.
В моя план нямаше клюкар, който да отиде и да издаде новини за вестниците.
Докато излизам от кабинета на майка си изтощен, мобилният ми телефон вибрира в джоба: Дерек е.
Дори не му давам време да ме поздрави. — Сега ми обясни какво се случи, по дяволите! Всичко е по вестниците, боже господи!
— Изтичане на информация. Служителката на регистъра е проговорила. Обадила се е на някакъв таблоиден вестник, заявявайки, че е свидетел на церемонията и че има копия от документите, които доказват брака.
— След час ще бъда в офиса ти — приключвам разговора без твърде много обяснения.
9. Джема
Майка ми и баща ми правят умилостивителен ритуал на богинята Парвати, закрилника на брачните съюзи.
Седнала съм с кръстосани крака, със завързани очи, в дясната си ръка държа свещ, а в лявата перо. Родителите ми се въртят около мен в ритъма на тамбура, на която свири баща ми, докато майка ми гори пръчки от тамян.
Накараха ме да се изкъпя — душ, за да бъдем по-точни — пречистване с етерични масла, за да започна новия си брачен живот, а сега мирише почти на иглолистна гора.
Родителите ми го приеха добре. Радват се, че съм намерила моята сродна душа, дори да е лорд.
Всичко това ме изненада: спах блажено, когато родителите ми нахлуха в мазенцето ми. Майка ми беше отишла да купи авокадо от Дели срещу къщата и вестникарят я е поздравил за моята сватба, размахвайки й артикул със сертификат от сватбата, подписан от мен и Ашфорд.
Дали реакцията им е била положителна, е без значение. Сега те знаят, че съм омъжена, и очакват съпруг, с когото да напусна дома и да се преместим в любовното гнездо. Това е проблем, но нещата не трябваше да излизат наяве и аз не бях помислила за това. Да видим… Бих могла да се преместя в един от имотите на баба ми или да наема зашеметяващ мезонет с изглед към Хайд Парк и да се преструвам, че любимият ми съпруг се занимава с пътувания в чужбина. Лордовете правят такива неща, нали?
Веднага щом усещам телефона си да вибрира и прочитам съобщението от Дерек, който ме вика в кабинета си, използвам възможността да избягам от свещите и тамяна, излитайки от къщата, сякаш има земетресение.
1
В превод означава „към Града и към света“ — стандартното обръщение, с което започвали папските прокламации, касаещи града Рим и целия католически свят. — Б. ред.