— И така, слуховете, които чух, са верни?
— Абсолютно — потвърждавам смело.
— Ако е така, тогава приветствам и херцогинята. — И казвайки това, той прави кратък поклон в посока на Джема.
Тя не схваща и се върти наляво и надясно. — На кого? — шепне тя.
— Ти, това си ти — прошепвам й.
— А, добре — казва тя и подава ръка на Ланс. — Приятно ми е.
Ланс я поглежда зашеметен, след това ме поглежда въпросително, за да разбере какво да прави.
Кимам с глава, така че и той подава ръка на Джема.
— Мога ли да се погрижа за вашия багаж, ако позволите?
— Предпочитам да не се, това са моите неща и искам да знам къде ще отидат. Последния път дадох куфарчето си за красота на една хостеса и никога повече не го намерих. Предпочитам да не се хващам отново.
— Не сме на летището, Джема — изтъквам.
— Както и да е, моите неща отиват там, където отивам и аз.
Ако началото е това…
Ние сме ударени от изненадващия шум на токчета, идващ от горната страна на стълбището, и твърде познат глас ме удря в ухото.
— Ашфорд, качил си стопаджийка или какво? Не знаеш ли, че всички са психопати с криминално минало?
Майка ми ни наблюдава отгоре, сякаш сам Бог е слязъл на земята.
— Мамо! Не трябва ли да си на път за Бат? — питам аз.
— Фурията… — прошепва Джема.
Майка ми предпочита да слезе по стълбите и да се озове пред нас, преди да отговори: — Мислех, че няма да е разумно да оставя новата ти съпруга да се установи в имението сама, с кралско посещение пред портите. Реших да остана, за да я инструктирам за нейните задачи и задължения. Между другото, докога ще чакаме? — спира тя за кратко и след това поглежда Ланс, сочейки Джема. — Това ли е новата помощница за конюшнята? Ланс, заведи я при Джон, така че да започне веднага да работи.
— Мамо, това е Джема, съпругата ми — казвам й невъзмутим.
Идеално гримираното лице на майка ми става на парчета.
Току-що е осъзнала, че е изправена не срещу нова работничка в конюшнята, а срещу новата херцогиня на Бърлингам.
— Здравей — е репликата на Джема.
Майка ми я гледа шокирано, без да каже нищо. Хората от по-нисък ранг я поздравяват с лек поклон, докато буржоазите правят пълен поклон. Джема с високо вдигната глава протяга ръка, усмихвайки се смело.
— Ашфорд… — започва майка ми, без да знае как да продължи.
— Да, мамо?
— Тук има много, много работа. — Едва се владее.
— Мамо… — Опитвам се да я изпреваря, знаейки, че една грешна дума може да превърне Джема в бомба със закъснител.
— Повече от очевидно е, че тя няма представа каква роля има от позицията на нашето семейство, поведението, което трябва да следва в обществото, и бог знае какво още. Опасявам се, че ще се окаже кутия на Пандора. Ашфорд, това е опасен избор.
— Продължавайте, все едно ме няма! — шегува се Джема.
— Разбира се, че ще — е леденият отговор на майка ми.
— Може би, мамо, това не е правилното отношение, за да се изправиш пред нещата.
— Чакам те в кабинета си, за да те изпитам! — казвайки това, майка ми се завърта на токчетата и си тръгва.
11. Джема
Чувствам се малка. Всичко тук е гигантско. Имението е огромно, сградата е огромна, стаите са огромни, Ашфорд е висок, а майка му е кучка от олимпийска висота.
— Добре дошла в Денби, Джема — обявява Ашфорд.
— Майка ти, Фурията, не влизаше в сделката — казвам му.
— Ще разбереш, че майка ми е извън моя контрол, и това е доста разочароващо.
— Но чу ли я? Тя каза, че ще остане тук, за да ме обучи. Не ми се струваше, че прави салта от радост, и не се опитвай да прехвърлиш вината на артрозата!
Ашфорд изсумтява. — Признавам, че вече няма гръб като едно време, но си представи колко много нещата я изненадаха!
— Толкова, колкото изненадаха и мен. Хей, Ашфорд, отвори си добре ушите: долуподписаната няма нито нужда, нито желание да бъде обучавана на каквото и да е! — протестирам с кръстосани ръце.
Ашфорд отново повдига вежда по своя омразен начин.
— Относно желанието, не се и съмнявам, за необходимостта, позволи ми, но имам някои забележки по този въпрос.
Ланс, виждайки, че напрежението между нас нараства, се чувства длъжен да се намеси. — Може ли да предложа на херцо-зите, може би уморени от пътуването, да се освежат, като си починат и може би една хубава гореща вана?
Ашфорд въздъхва силно. — Благодаря, Ланс.
Ланс кима и ни кани да го последваме по стълбите.
Добре, стълбите в къщата ми са толкова тесни, че може да се качва само един човек, има стъпала с нарязани ръбове, а парапетът се клати. А тези приличат на стълби на търговски център: широки извивки, червен килим и скулптури на парапетите. Практически цял един паметник.
— Позволих си да подготвя господарските апартаменти в източното крило — казва Ланс с нотка на гордост.
На първия етаж вървим по дълъг коридор с шахматен мраморен под, по който се отварят поредица от тежки резбовани врати. Не мога да не мисля за замъка на Красавицата и Звяра. Поглеждам към Ашфорд, една стъпка зад мен, намръщен и груб. Имаме го звяра. Ланс отваря една от вратите с театрален жест и ни води към една от стаите. — Това е стаята на лейди Джема.
— Джема е добре — казвам, за да разбия леда.
Ланс обаче не се предава. — Трябва да настоявам, лейди Джема.
Ашфорд се намесва, преди да мога да оспоря. — Не се опитвай да промениш традиция, по-стара от теб с векове. Никой от прислугата няма да те нарича Джема, дори ако го напишеш на стените.
Ланс кашля, за да привлече вниманието, докато отваря широко тежките завеси.
Аз оставам с отворена уста. Това наистина е замъкът на Красавицата и Звяра!
Стаята е голяма, осеяна с килими с дебелината на цяла педя, с два големи прозореца и тапицирана седалка, а вдясно от мен има легло с балдахин от поне три квадрата! По дяволите, Ашфорд! Мога да стоя месеци в тази стая и да умра щастлива.
— Настаняването по ваш вкус ли е?
— И още как, Ланс? Трябваше да видиш къде живеех преди! Имах прозорец с размерите на табла за кафе и минувачите оставяха кучетата да пикаят по ъглите!
Ланс се обръща объркан към Ашфорд, който му прави небрежен жест с ръката.
Започвам да отварям вратите. Онази вдясно на леглото гледа към стая, пълна с рафтове.
— Гардеробът, милейди.
— Не вярвам! Хей, Ланс, слушай ме, това по-скоро прилича на стария ми апартамент! — казвам, хвърляйки чантата си с дрехи в огромния празен гардероб.
— Това е банята — казва Ланс, сочейки към вратата вляво от леглото.
— Баня? Това е спа център! Има олимпийски басейн, душкабина и тоалетка на филмова звезда.
— Мисля, че ще започна от тази стая — казвам аз, разглеждайки флаконите с продукти за баня, обмисляйки да се гмурна възможно най-скоро.
— Добре, виждам, че се уреди и си доволна. Ще те оставя да се настаниш. Ще се видим на вечеря, трябва да свърша някои нещата — казва Ашфорд, напускайки стаята, последван от Ланс.
— Един момент, ами тази? — питам, сочейки вратата на стената срещу леглото.
Ланс се обръща невъзмутим, за да ми отговори. — Това е стаята на Негова милост херцога.
Ашфорд има лице на човек, който току-що се е събудил с кофа с ледена вода. — Извинявай, Ланс, а моята стая в западното крило?
— Херцогинята, майка Ви, нареди да бъдат подготвени господарските апартаменти за Вас и Вашата съпруга. Разбира се, от Вас зависи, ъъъ, да решите коя от двете стаи да използвате. — За да излезе от ситуацията, Ланс сменя темата. — Имахме нареждане да подготвим всички стаи в западното крило за посещението на… — тогава Ланс понижава гласа си, шепнейки: — За кралското посещение.
Ашфорд започва да се върти като котка без мустаци.
— Всички в тази къща са си загубили ума! Никога не съм говорил за смяна на стаята ми! Все още имам някаква власт по този въпрос, под този покрив, или?