Ланс е безупречен. — Изглеждаше достатъчно разумно.
Ашфорд крачи през стаята ми, за да отвори ядосано свързващата врата. Има още една двойна врата, идентична на моята, която отваря със същото количество гняв.
— Всичко е вярно — мърмори си сам, отбелязвайки, че всички негови неща са преместени в тази стая.
Аз също осъзнавам с ужас, че Ашфорд, който трябва да е на километри от мен, ще спи в съседната стая. Ашфорд я затваря ядосано и излиза като фурия.
Двамата с Ланс стоим в центъра на стаята и си разменяме изумени погледи.
— Ако лейди Джема разреши, ще си позволя да напусна. Херцогинята майка я чака в кабинета си за кратко интервю.
— Фурията има име?
— Как, моля?
— Фурията, майката на Ашфорд, има име?
Мога да видя от изражението на Ланс, че търси начин да потуши смеха си. — Лейди Делфина.
Сигурна съм, че докато Ланс напускаше стаята, си шепнеше, кикотейки се „Фурията“.
След като се обадих на родителите си и им казах за моето преместване, уверявайки ги, че ще се отбия при тях възможно най-скоро, събрах всичките си вътрешни сили, за да се изправя срещу Фурията.
Отне ми почти час, за да намеря кабинета й!
Открих, че има не само едно стълбище, а има по едно на всеки двайсет крачки и съм сигурна, че когато идвах, те не бяха там.
Ами коридорите! Те са повече, отколкото на гара „Кингс Крос“!
Натъквам се на Ланс, който ме води съчувствено към известното студио на Фурията.
Той съобщава за мен, след което ме предава на лейди Делфина.
Тя седи на фотьойл до прозореца и зад нея стои висока жена с много стегнат кок.
Делфина е безизразна. Лицето й е опънато като прашка (пластична хирургия предполагам), пепеляворуса коса (новобоядисана) неподвижна, калцирана от лака, а от белия костюм без следа от гънка, който изглежда като изваян от тебешир, излизат два сухи крака със заострени колене (дали тя се храни изобщо?).
— Джена — тя ми прави жест да седна на стола срещу нея.
— Джема. Трябваше да съм момче и да се казвам Джими като Хендрикс. Тогава акушерката обявила, че съм момиченце, и Джими се е превърнал в Д-ж-е-м-а — казвам, произнасяйки името си дразнещо бавно.
Лейди Делфина повдига скептично вежда. — Можем да започваме.
— Коя е тя — питам, сочейки жената зад нея.
— Маргарет. Моята лична секретарка — прави пауза, наблюдавайки ме. — Стани и се завърти бавно.
— Защото?
Свекърва ми ме гледа мрачно. — Защото аз казвам така, това е достатъчна причина. Искам да те огледам по-добре.
Тези благородници се мислят за голяма работа, но магическите думи „ако обичаш“ никога не ги казват.
Ставам срещу волята си и започвам да се обръщам безразлично.
— Още много ли имаш? — това е киселинният въпрос на Фурията.
— Въртя се бавно — обяснявам. Вие ми казахте така!
— Това е твърде бавно — изсумтява тя.
— Не ми е казано колко бавно — казвам, докато продължавам пируета.
— Стига толкова, седни. Маргарет, отбележи: всичко трябва да бъде преработено. Коса, ръце, лице, облекло, поза. Всичко.
Връщам се на фотьойла, облягайки се мързеливо на подлакътника. Когато Делфина се обръща към мен, очите й изскачат от очната кухина.
— Този фотьойл принадлежи на кралица Виктория!
— Не мисля, че някоя Виктория седеше там, когато влязох.
Фурията отново ме игнорира, обръщайки се към Маргарет.
— Запиши и това: необразована и без поведение.
— Колко комплименти наведнъж — иронично коментирам.
— Твоето семейство? Майка, баща, баба и дядо?
— Майка ми се казва Карли, тя преподава йога и работи в холистичен масажен център. Баща ми Ванс е диджей в независимо рок радио. Никога не съм срещала родителите на баща си. Те са починали, когато е бил много малък, но знам, че дядо ми е бил шотландец.
— Шот…ландец? — гласът на свекърва ми е задавен.
— Да, фамилията на баща ми е МакПиърс, но чиновничката в службата по вписвания се е объркала и ме е регистрирала като Джема Пиърс. Просто Пиърс, „Мак“ някъде го е забравила.
— Поне веднъж некадърността на държавния служител е била с проницателност! Надявам се да не го казваш това наоколо, така ще можем да скрием твоята бащина линия — въздъхва вещицата.
— Дядо ми беше от Единбург — продължавам безразлично, но тя продължава да ме игнорира.
— Маргарет, пиши: няма значителни връзки по бащина линия — след това ме поглежда отново. — Баба и дядо по майчина линия?
— Баба ми наскоро почина, Катриона Строл.
— Това е име, което съм чувала!
— Семейството й е произвеждало оръжия. Предимно пушки…
Фурията докосва главата си с неутешима въздишка. — Принц Чарлз е пацифист, природозащитник и анималист. Как да му обясним, че синът ми се е оженил за момиче, което идва от войнстващо семейство?
Решавам да я подразня още малко. — Не изключвам сред моите роднини да е имало и някой нацистки престъпник.
— Ще се престоря, че не съм те чула. Твоето образование? Кои колежи си посещавала?
— Колеж? Никой. Родителите ми предпочитаха държавни училища, за да мога вечер да се прибера и да сме заедно.
— Университет? Оксфорд, Кеймбридж…?
— Никакъв университет — отговарям кратко.
— Какво имаш предвид?
— Не съм ходила в университет. Изкарах курс по козметология след дипломирането.
Тя въздъхва тежко, обменяйки погледи с Маргарет. — Загубено време, доколкото виждам.
— Не бих казала, допреди няколко дни това беше моята работа. Бях театрален гримьор в мюзикъл.
Изглежда, че Делфина е ударена от волтова дъга. — Теа… театрален гримьор?
— Мда! Подготвях актьорите за сцената — отговарям.
— Немислимо… — роптае вече безгласно свекърва ми. Това е последната капка, която прелива чашата ми на търпение.
— Да, със сигурност е немислимо жена като вас да работи, за да си изкарва прехраната. Дръжте се здраво, защото аз ще кажа нещо, което ще ви разстрои: лицето пред вас, долуподписаната Джема Пиърс, никога не се е срамувала от работата си и със сигурност няма да започне да го прави сега.
Делфина ме поразява, кръстосвайки ръце строго.
— Ще го кажа накратко. Синът ми се ожени за теб — факт, но не разбирам защо. По любов? Съмнявам се. Увлечение? Вероятно. Във всеки случай, опознавайки те, той ще разбере, че не си за него. Аз вече имам дълъг списък с неща, които не са наред с теб, а бях само десет минути в твоята компания. Във всеки случай, докато моят син започне да разсъждава отново, трябва да се уверя, че ти няма да изложиш фамилията ни повече, отколкото вече е.
Фамилията? Във филма „Кръстникът“ ли сме?
— Мога да ви обещая едно нещо — казвам аз, сочейки заплашително Делфина и нейната дама. — Не ви препоръчвам да започвате война срещу мен. — С един скок напускам фотьойла и се насочвам към вратата. — Сега, дами, ще се посветя на себе си с дълга баня и ако трябва, ще се видим отново на вечеря.
И казвайки това, излизам.
А сега как да се върна в стаята си?…
12. Ашфорд
Веднъж ми подариха книга, наречена „Най-лошият случай“.
Това беше наръчник, който дава кратки и синтетични методи за справяне с извънредни ситуации: как да обезвредиш бомба; как да приземиш самолет; израждане на жена в такси, но нито една от главите не гласеше сценария: маниачка на тема контрол майка се среща със снаха си от третия свят — изненадващо.
Какво ли не бих дал, за да знам как да постъпя сега! Повече от сигурен съм, че ако имаше глава по темата, решението би било: бягайте, бягайте колкото се може по-надалеч.
Джема и майка ми се срещнаха преди по-малко от два часа и в къщата вече е установен същият мек и спокоен климат като в Ивицата Газа: ракети земя-въздух и мъже, въоръжени до зъби.
Ланс и аз, по-специално.
Объркан съм. Обикновено винаги съм доста сигурен в себе си, но последните събития ме смутиха: твърде много хаос, твърде много заплахи, твърде много ултиматуми. Ако трябва да кажа как съм, не знам какво да отговоря.