Прекрачвам прага, стъпвайки яростно върху всяко стъпало до апартамента на родителите ми.
— Аз съм тъпачка! — казвам, без да поздравя, пльосвайки се върху една от възглавниците, разпръснати по килима.
Майка ми наднича от кухнята. — Какво каза, скъпа?
— Че съм глупачка — мърморя отново.
— Знаеш, че не ми харесва да разпространяваш негативни вълни по залез. Почти е време за медитация!
Сълзите започват да текат по бузите ми. — Може ли да я направиш по-късно?
— Мога да я синхронизирам с часовата зона на Азорските острови. Но защо плачеш?
— Алехандро е женен! — моят плач граничи с отчаяние.
— Женен?
— Отидох в дома му, за да го изненадам за нашия първи месец, и го намерих в леглото с друга. Това беше жена му!
Накрая майка ми излиза от кухнята, за да ме прегърне, но аз се отдръпвам. — Мамо! Моля те, облечи се! За днес имах достатъчно голи хора! — Освен цветния шал сред дългата й кестенява коса с някои побелели кичури, тя не носи нищо друго.
Допълнителна бележка: родителите ми са нудисти, или натуралисти, както те се определят.
Би било подходящо да отворя скоба за моите, но в този момент нямам сили.
— Всъщност, мамо, имаш ли нещо, което да ми заемеш? — разкопчавам палтото си, за да я накарам да разбере, че не нося нищо друго.
Върна се от спалнята с два бродирани кафтана. Сложих си яркозеления със силна миризма на пачули.
Тя седи в поза лотос на възглавницата до мен.
— Помогни ми да си спомня, Алехандро…?
— Танцьорът със салсата.
— Не беше ли Роберто? — пита майка ми объркано.
— Също. Но той танцуваше меренге.
— Меренге? Бях убедена, че това е Фернандо…
— Не, мамо. Фернандо танцуваше пасо добле на Коледното парти.
— Всички са ми еднакви… Е! Може би от възрастта — майка ми повдига рамене в знак, че се предава. — Значи, Алехандро е женен?
— Да — мълча, без да знам какво друго да кажа, за да не избухна. — Но какво ми има? Аз ли карам мъжете да бягат от мен?
— Ти си перфектна, Джема! — репликата на баща ми, връщайки се от радиото. — Чух как крещиш по стълбите — след което отива да целуне мама. — Какво е станало?
— Алехандро е женен — казва тя сериозно.
— Не беше ли Роберто? — пита татко.
— Не, той й беше изневерил с кънкьорката.
— Кънкьорка? Не беше ли тази, с която хвана Фернандо?
— Не, Фернандо беше този, който имаше връзка със сестра си — поправя го мама.
Татко плясва ръка на челото си. — Как го забравих!
— Няма значение кой и как. Историята винаги е една и съща: не мога да поддържам връзка, винаги ми изневеряват с друга!
Мама сплита косата ми на плитка, както когато го прави, говорейки за великите теми в живота. — Джема, първо трябва да помислиш, дали нещо, което се случва от десет дни, може да се определи като връзка.
— Месец! — поправям я. — И вие с татко също сте се оженили, едва познавайки се! — отговарям обвинително.
— Бяха други времена, ние бяхме духовни спътници и веднага го разбрахме. — Аргументите й не могат да ме атакуват. — С Алехандро също можехме да бъдем духовни спътници! Само че той има жена! И тя, също така предложи да направим нещо тримата заедно! — протестирам възмутено.
Вместо това майка и татко си разменят поглед на съгласие.
— Може ли да знам какво има? — питам раздразнено.
Мама се опитва да ми обясни. — Джема, много си привързана към физическо владение. Приемаш любовта и връзките като материално ограничение на твоя партньор.
Гледам ги все по-дезориентирано.
Татко също дава своя принос. — Да, Джема, това, което иска да каже майка ти, е, че през седемдесетте години любовта беше свободна. Можеше да имаш пет или шест партньори.
— Групова любов… — продължава тя.
Баща ми й се усмихва. — Екстазът на тялото може да бъде даден от който и да е, но само майка ти ми дава екстаза на духа…
— Така е и при мен с баща ти. Моногамията, както я разбираш ти, е много ограничителна.
— О, боже! Моля ви! — опитвам се да премахна от съзнанието си образа на родителите ми през седемдесетте, малко повече от двадесет годишни, в оргия.
— Карли, може би се нуждае от малко помощ, за да се успокои.
— Прав си, Ванс, веднага ще й направя нещо горещо.
Баща ми пуска на грамофона Представи си на Джон Ленън, докато майка ми идва от кухнята с поднос и три чаши, пълни с горещ чай.
Едвам отпивам и веднага го изплювам.
— Джема, скъпа, горещо е! Бъди търпелива! — упреква ме баща ми.
— Какво сложи тук, мамо? Това е запарка от марихуана, нали?
Тя свива рамене и прави жест с ръка, събирайки палеца и показалеца си. — Малко, малко…
— Мамо! Нещо релаксиращо! Една лайка беше повече от достатъчна!
— Толкова добре спеше като дете!
Обичам родителите си, но те трябва да приемат малки дози.
Ставам, за да се върна долу в килера си.
— Къде отиваш?
— Долу. Имам главоболие. Ще си взема душ и после ще си легна.
— Но направих хумус за вечеря!
— Изкушена съм, но не, благодаря!
Майка ми е отгледана от баба ми Катриона по такъв начин, че да стане дама на английското висше общество и да се омъжи за благородник. Всъщност семейството на майка ми, богато, но без титли, се стремеше да се изкачи по социалната стълбица и на баба ми Катриона винаги й е бил на сърце въпросът за благородството.
След пълнолетието е избран съпруг с титла за майка ми, но бракът е пропаднал, заетото, докато тя е била в Саутхемптън на посещение при приятелка, е избягала на концерт, на който срещнала баща ми. Оженили са се и са се върнали в Лондон, предизвиквайки гнева на баба и дядо ми. За тези, които повече от век произвеждат оръжия и военни запаси, да имат в къщата си пацифистка дъщеря, омъжена за хипи с коса до дупето, е невиждана драма. Известно време са живеели в кибуц във Вади Ара, след това в комуна в Гоа, и когато майка ми е забременяла, са се върнали в Англия.
Баща ми е диджей на независимо рок радио, той носи обикновено дънки чарлстон и дългата си посивяла коса на опашка. Майка ми прави холистични масажи за балансиране на чакрите и приготвя природни лекарства с билките, които отглежда на терасата си. Аз съм пълноправно хипи и съм израснала в пълна свобода, никога не са ми се карали, защото са против упреците. Понякога се чудя как успях да оцелея до двадесет и пет години.
За едно нещо: родителите ми бяха убедени, че ще съм момче, затова бяха решили да ме нарекат Джими като Джими Хендрикс. После се е разбрало, че съм жена, следователно от Джими станах Джема.
Когато казвам хипи, имам предвид: пиене, ядене, пушене на марихуана в къщата ми е обичайно, колата им е весел фургон, цвят пъпеш, те са нудисти, а аз винаги съм посещавала къмпинги и нудистки плажове, нямат телевизор, вегани са, еколози, борци за правата на животните и антимонархисти.
Казвам „аз съм“, защото красотата в това да имаш двама хипи родители, е, че винаги съм имала свободата да избирам. И когато на четиринадесет години бях на концерта на избрах да ям в И обявих вечната си любов към говеждото със сирене.
За съжаление, по въпроса за моногамията и изневерите — физическите — не мога да разчитам твърде много на подкрепа от родителите си, участвали в сексуалната революция.
След като половин час стоях облегната на стената на душа с течаща вода върху лицето си (която става гореща, ако наемателят на първия етаж пуска тоалетната, или студена, ако този от втория го направи), изпълзявам до леглото, за да заровя този катастрофален следобед под чаршафите.
Едва тогава забелязвам съобщението.
Дерек е.
Каза ми да преодолея проблема с наследството. Може би намерих решение. Ще говорим за това утре вечер на вечеря в Бернерс в осем.
4. Ашфорд