— И ще вечеря с нас? — питам аз.
— Да, ако искате да поръчаме, сервитьорът идва. Истинският този път.
— Ще бъде най-добре — отговарям кратко. — Ще помоля за…
Джема ме прекъсва: — Ще вземе Шатобриан с гриловани аспержи и пюре от трюфел, филето е говеждо, аспержите са обикновени аспержи и пюрето се подправя с масло от трюфел — говорейки към мен с глас, пълен с ненавист.
— Имаш бъдеще — изсъсквам аз.
— Лаврак на скара за мен — поръчва Дерек смутен.
— Имате ли пържени пилешки крилца? — пита тя, прелиствайки менюто.
— Ако дамата желае да поръча пиле, имаме прекрасен
Тя сбръчква чело, а аз едва сдържам смеха си. Сигурен съм, че на такова място, такава като нея никога не е стъпвала през живота си.
— Какво смешно има? — пита Джема, мигайки.
Вдигам рамене.
Тя решава да ме игнорира и отново се обръща към сервитьора.
— Това нещо, което казахте, коко и т. н., е добре. С пържени картофи.
След като сервитьорът си тръгна, ние останахме мълчаливи за дълго време, докато Дерек не се реши да стопи леда.
— Джема е театрален гримьор. Работи в мюзикъл.
— Очарователно — е плоският ми коментар.
— Тя беше най-добрата приятелка на бившата ми, помниш ли я, тази, която се премести в Ню Йорк?
— Не много — отговарям лаконично.
— Наистина си чудесна компания, Ашфорд! — отбелязва тя саркастично.
— А ти си много възпитана. Краката обикновено се държат на земята, а не на стола — казвам, поглеждайки я неодобрително.
— Това е само един крак. Така ми е удобно.
— Моля ви, не се дръжте детински — укорява ни Дерек.
Започвам да губя търпение. — Дерек, кажи ми защо на вечерята, на която ще говорим за мен, аз се намирам на масата с Тарзан?
Джема не прави изключение. — Не, Дерек, той имаше предвид моята вечеря. И защо се озовавам на масата с Адолф Хитлер?
И тримата сме се притиснали около масата и се отместваме само за да позволим на сервитьорите да подредят съдовете.
Дерек разрязва лаврака си. — Сега ще ви обясня всичко, но оставете ме да довърша, преди да ме прекъснете.
С Джема мълчим, целите в слух.
— Както споменах по-рано, Джема е внучка на една моя починала клиентка. Ашфорд, освен мой дългогодишен приятел, е син на починалия Хенри Паркър, също клиент на баща ми. И двамата сте изпаднали в сложни ситуации, освен ако не се случи чудо, а в правната сфера шансът за това е минимален, и се страхувам, че така те няма да имат решение.
Започвам да се притеснявам: защо, по дяволите, ми написа съобщение, че е намерил решение, щом не е вярно?
— На теория Джема може да се възползва от огромно наследство: семейството на баба й е било активно във военната индустрия в производството на оръжия, но наследството й е обвързано. За Ашфорд се е получила обратната ситуация: той е законен наследник, но баща му с поредица от невнимателни инвестиции е загубил по-голямата част от състоянието и сега се оказва, че трябва да се справя с много дългове. Ситуацията е следната: ако Джема не се омъжи, никога няма да наследи активите на баба си; ако Ашфорд не оправи финансовото си състояние, той ще се озове с имоти, на които е сложена възбрана, нещо, което със сигурност не е добре за титлата му. Моето решение, както вече казах, не е ортодоксално: Джема трябва да се омъжи за мъж, притежаващ благородническа титла, за да бъде наследството й валидно. Джема, имаш ли приятел?
— Не и от вчера, никога повече — мърмори тя.
Слушайки въведението на Дерек, вече ме побиват тръпки.
— И вчера, Джема — продължава Дерек, — беше ли във връзка с мъж, който притежава благородническа титла?
— Той беше танцьор по салса.
— Много добре. Джема не може да наследи нищо, защото не е омъжена за знатен мъж. Ти, Ашфорд, си официален херцог на Бърлингам от смъртта на баща ти. Както показа обаче финансовият анализ, който направихме вчера, много от твоите активи са изложени на риск. Потвърждаваш ли?
Главата ми натежава. — Потвърждавам.
— И потвърждаваш, че не си намерил през последните двадесет и четири часа пари за плащане на банките?
— Не съм — отговарям раздразнено.
— Не помисли ли да продадеш някой от имотите?
— Абсолютно не. Ако майка ми научи за това, ще умре.
— И също така потвърждаваш, че освен теб никой друг не е наясно с твоето финансово състояние?
— Да, поне допреди десет минути, докато не каза всичко в лицето й, Дерек — изтъквам аз, сочейки Джема с досада.
— Ако наистина искаме да бъдем дребнави, дори и моята ситуация вече не е лична! — отговаря тя.
— Това е второстепенен въпрос сега. В светлината на това,което ви илюстрирах, ако Джема се омъжи за теб, Ашфорд, тя ще получи наследството и с част от нейните активи ще можеш да покриеш дълговете с банките и да наредиш нещата. Оставаш херцог с цялото си притежание и никой не би могъл да знае нищо. Ти, Джема, ще получиш наследството и никога повече няма да се налага да мислиш за работа в живота си.
Дори да смятам, че Джема е напълно луда, тя изглежда толкова шокирана, колкото и аз, толкова много, че ние експлодираме заедно в протести.
— Спри за момент. Вчера те помолих да ми намериш решение, не съпруг.
— Двете съвпадат, Джема — лаконично казва Дерек.
— Не може да мислиш, че единственият начин да изплатя дълговете си, е да се оженя за непозната заради парите й при това!
— Разбира се, Ашфорд, може да пробваш с лотарията, ако мислиш, че ще имаш по-добър късмет — приятелят ми също не е много нежен с мен.
— Аз вярвам в любовта, тази от пръв поглед, вярвам в сърцебиенето, в пеперудите в стомаха, вярвам в чаровния принц! Не може да ме поставяш пред един чек, завещание, и да ми кажеш: омъжи се и ще станеш милионерка.
— Милиардерка — поправя я Дерек.
— Чувствам се като продажба на търг — мърмори тя.
Приятелят ми свива рамене. — Не те поставих аз в това положение, а баба ти.
— Какво мило семейство е твоето — не мога да се сдържа да не го кажа.
Джема ми изръмжава: — Виж кой говори, баща ти те остави по гащи.
— Туше. — Към момента ситуацията е толкова парадоксална, че реших да се посмеем.
Дерек е равнодушен. — Мисля, че трябва да помислите за това.
— Дерек, да кажем, че е абсурдно, но ако приема: виждал ли си я? Ти можеш ли да си я представиш херцогиня?
Дерек свива рамене. — Защо не?
Джема също не е склонна да го обмисли. — Не, Дерек, да кажем, че е абсурдно, но ако приема: виждал ли си някога принцеса да спасява чаровния принц от дългове? Не! Тогава, извинявай, но какво печеля аз? Омъжвам се за него, наследявам парите си, с които той ще изплати дълговете си?
— Джема, един ден, когато поискаш, ще направя опис на цялото ти наследство. Дълговете на Ашфорд са само една капка от морето, което получаваш!
Пада тишина на масата. Всеки е погълнат от мислите си и Дерек ни поглежда, очаквайки отговора ни.
— Нелепо е — мърморя.
— Това е абсурдно — казва Джема.
— Изобщо не трябваше да идвам — казвам, ставайки от масата.
5. Джема
Аз, омъжена за този?
Искам в живота си страст, а не пресметливост и удобство.
Искам топлината на една прегръдка, тръпката от една целувка!
С този Ашфорд не сме на един път. Целият строг в безупречната си риза, здраво завързана вратовръзка, седнал прилично като конте. Не, благодаря.
А и аз харесвам Латино мъже: тъмни, с тен, с тъмни очи, които изпускат тестостерон. С кафявата му коса и зелени очи не знам какво да правя.
Не разбирам как, по дяволите, на Дерек му е дошло наум нещо такова.
Освен това какъв ужасен характер има! Отнася се с всеки, сякаш е негов слуга. Ако това не е арогантност, тогава не знам какво е арогантност. Може и да е херцог, но не може да се отнася с всички, сякаш са по-нисши, а и аз сравнение с него, не се чувствам изобщо по-нисша.