— Днес ще имаме триста човека в Денби. Маргарет, всичко ли е под контрол?
— Да, лейди Делфина — отговаря тя незабавно.
— Охраната вече активна ли е?
— На портите, на входа, в парка и в параклиса.
— Работят ли готвачите?
— Довършват десертите.
— Дефибрилаторът за лорд Невил?
— Близо до инфаркт.
— Той вече направи два байпаса, нека го държим под наблюдение. Бог не иска истински кралски мъртвец в къщата. Бромид за Харинг? Този неверник ще ни накара да ни осъдят за неприлични действия.
— Вече проследих него и лейди Локсли в оранжерията. Два пъти.
— Намери нещо, което Локсли да върши, и я дръж на разстояние от онзи секс маниак. Отиди да провериш Джема. Аз ще взема малкия Фредерик Брандън Ашфорд Филип, за да видят гостите, че никой никога не е имал по-красив внук от моя. Той прилича толкова много на моя Ашфорд, когато беше малък, с тези розови бузи и големи очи! — Не, изобщо не е вярно, че прилича на Джема!
— Никога не съм виждала по-красиво дете, лейди Делфина.
— Нали е облечен със семейната кръщелна роба? Тази с дантелата от Фландрия и бродирания герб на Бърлингам? — заплашвам я.
— Да, лейди Делфина.
— Отлично, можеш да вървиш — пускам я.
Церемонията премина красиво. Джема успя да премине целия път на семейния параклис, без да й падне диадемата от главата, което е успех.
След това дойде ред на кръщенето и малкия Фредерик Брандън Ашфорд Филип не издаде нито един вик, когато свещеникът изля светена вода на челото му. Какво поведение, вижда се, че е роден за херцог!
— Вие двамата ще ме убиете — казвам на Джема и Ашфорд.
— Това е първоначалният план — отговаря синът ми.
— Не е смешно — възразявам, изпразвайки още една чаша шампанско. Много съм стресирана, заслужавам целия алкохол, хол, който тече на тази маса.
— Нека не я подценяваме, Ашфорд. Досега не успяхме.
— Джема — казвам, като отнемам чашата й с вино. — Ти кърмиш, не бива да пиеш.
— Но ти, да, мамо? С всички анксиолитици, които приемаш?
— Ще разбереш, приемам ги от толкова много години, че дори водородна бомба не би могла да ми подейства. Има ли още едно парче от чудесната торта на Карли? — питам аз.
— Заповядай, Делфина, вземи си. — Карли ми подава чинийка, пълна с торта.
Тя има едно качество: прави великолепна торта. С всяка хапка се чувствам по-лека. Наистина е вярно, че има храни, които хранят ума.
— Ъъъ, Делфина, това е вече трето парче… Не искаме да се получи като онази известна вечеря в дома на родителите ми… — Джема ми казва.
— И как, извинявай?
Ашфорд кашля смутено. — Мик Джагър… Париж… „Ролинг Стоунс“.
Хубави времена… — Ах, Париж! Ако добре си спомням, този уикенд беше и „Лед Цепелин“. Робърт Плант беше красив като полубог! Не помня дали го срещнах преди или след нощта с Лу Рийд. Или беше Род Стюарт? Ванс, имаш ли някой негов диск? Бихте ли пуснали „Мислиш ли, че съм секси“?
Джема се навежда над масата към мен. — Махнете тортата от нея!
Музиката спира внезапно и аз се изправям засегната. — Добре! Не тествахме ли системата снощи? Да не е дала на късно, Маргарет?
Тя ме гледа ужасена. — Лейди Делфина…
— Бог да пази кралицата! Бог да пази кралицата! Бог да пази кралицата! — възкликват гостите.
— Седнете! — правя жест с ръка. — Ще поправим системата? Скоро свидетелите трябва да изнесат речта!
Чувам глас зад мен:
— Ако не се лъжа, обикновено аз съм тази, която дава разрешение за сядане, но това не ме и изненадва. Бях чула, че начините на семейство Паркър са малко променени в последно време. Не си представях обаче толкова много.
Обръщам се да отговоря и я виждам, облечена с нейното облекло, което не може да бъде объркано, пастелно яке, пола и шапка, бели ръкавици и дамската чанта в ръката.
Докато цялата зала се задълбочава в поклон, не мога да кажа нещо различно от: — Маргарет! Солите…
91. Епилог
Не всички заживяха щастливо до края на живота си. Делфина така и не се възстанови от шока от кралското посещение и се самоизолира в имението на Паркър в Йоркшир, за радост на Ашфорд и Джема, които вече не са измъчвани от присъствието й.
Сега Джема може да отиде на стадиона, а Ашфорд започва да става фен на „Арсенал“.
Ванс е превърнал щедра част от парка в Денби е зеленчукова градина, за да отглежда биологични зеленчуци.
Малкият Фредерик Брандън Ашфорд Филип няма бавачка и е отгледан от майка си и баща си, които от месеци не са затваряли очи.
Харинг все още не е признал пред себе си, че това със Сесил е сериозна история, дори да е изтрил всички номера на моделите от Седмицата на модата в Ню Йорк. Все още ходи при шивача си всяка сряда сутринта.
Сесил е намалила психотерапевтите си от трима само на един и вече не се облича само в черно, но и в тъмносиньо.
Карли вече не прави торти от пейот.
Благодарности
На първо място, искам да благодаря на теб, читателю, че отдели своето време на страниците, които съм написала, и си се доверил на моята работа.
Ако ти е харесало, се радвам, че съм те дарила с няколко часа забавление и разсейване, ако не ти е харесало поради някаква моя липса, се извинявам с цялото си смирение, че съм те отегчила.
Благодаря на Джейн Остин, майката на всички розови писатели, от чиито произведения взех някои идеи, без да твърдя, че съм искала да я имитирам.
Благодаря на Елиса, приятелката ми психолог, много пъти приятелка, но много други пъти психолог. Всъщност се надявам да не прочете благодарностите, в противен случай може да започне да ми изпраща фактури.
Благодаря на Силвия, защото такъв специален човек всеки трябва да има до себе си.
Катя има цялата ми благодарност за търпението, посветено на всеки един от SOS имейлите ми, на които тя отговаряше с цялото си присъствие, вместо да ги изпрати в папка „спам“.
Благодаря на родителите си за цялата им подкрепа във всичко, което правя.
И после, всички, които направиха това възможно, нов живот за „Брак по сметка“: всички блогъри, които следват първото ми самоиздание и дадоха шанс за работа на една непозната; на и по-специално на Мартина Донати и Алесандра Пена, които с търпение ме пуснаха на правилния път за възстановяване на редовете между линиите на „Брак по сметка“ и ми помогнаха да го погледна от друга перспектива.