Докато Робърт Брус изричаше тържествената клетва за вярност към краля на Англия, Пърси, Стенли и Бохун се присъединиха към Джон де Уорън, за да обсъдят стратегията.
— Искам родът Брус да остане господар на Карлайл Касъл. Замъкът трябва да е непревземаем, тъй като ще бъде главният пункт за продоволствия от Уелс и Ирландия. След като Шотландия капитулира и Бейлиол бъде свален от трона, ще си върнеш всички западни владения — завърши Едуард.
Линкс де Уорън се приближи към приятеля си и кралят благосклонно кимна, когато двамата мъже се прегърнаха. Именията на де Уорън и Брус в Есекс бяха съседни и те бяха близки от детинство.
— На де Бърг бе заповядано да разквартирува войниците си в Карлайл Касъл. Пристигнаха ли вече? — попита Линкс.
— Да. Тъкмо когато изтласквахме нападателите през границата, шотландските кораби са били забелязани в залива Солуей — с лека ирония отвърна Робърт. — Но по-добре късно, отколкото никога. Утре ще започнат да пристигат и тук.
— И по-добре да побързат — решително отсече кралят. — Утре потегляме на север.
Марджори де Уорън не знаеше какво да прави. През целия ден крал Едуард обсъждаше плана за нападението в Шотландия и тя не успя да го зърне нито за миг. Напомни си, че това все пак е Едуард Плантагенет, най-великият крал в християнския свят… Несъмнено бе твърде самонадеяно от нейна страна да очаква, че ще й отдели от времето си тъкмо когато се готвеше за война, но Джори знаеше, че днес е единствената й възможност да поговори с краля за принцеса Джоана. Рано сутринта той щеше да напусне замъка, а тя да бъде изпратена в Уигтън.
Докато следобедните сенки се удължаваха, Марджори разсъждаваше колко незначителни са жените в живота на мъжете. Мъжете управляваха света, воюваха, създаваха законите, трупаха богатства и до голяма степен ръководеха живота на съпругите си. Единствената важна роля на жените бе да раждат и отглеждат деца.
И въпреки това много малко жени недоволстваха от съдбата си. Нима тя бе единствената на тази земя, която се дразнеше и възмущаваше от ограниченията, които й налагаха? Може би ако имаше дете, щеше да бъде твърде заета с майчинските си задължения, за да се замисля за неравенството между половете. Прониза я остра болка на съжаление и за хиляден път Джори се запита дали не е безплодна.
Решена да не позволява на мрачното настроение да я завладее, тя запали свещите и наля вода, за да измие ръцете и лицето си. Може би щеше да има възможност да поговори с краля по време на вечерята в голямата зала и да го помоли да размени с него няколко думи насаме. Реши да не си слага воала. Сребристозлатистите й коси оказваха поразителен ефект върху мъжете. Тази вечер трябваше да бъде изключително красива, за да привлече вниманието на краля.
Когато Джори влезе, придружена от Тафи и Томас, погледът й мигом се насочи към издигнатата платформа и високия резбован стол, където би трябвало да седи владетелят на Англия. Беше празен. Огледа насъбралото се множество, търсейки внушителната фигура на Едуард Плантагенет. Остана разочарована. Тогава зърна пейката пред платформата и благодари на бароните, които се сместиха, за да й направят място.
Вече бяха поднесли първите блюда с месо, когато забеляза брат си Линкс да влиза с още един мъж. Изкачиха се на платформата. Томас отиде да се погрижи за господаря си и се върна бързо.
— При нас има място, Джори. Тази вечер Джон ще вечеря с краля.
— По дяволите, през целия ден се надявах да се видя с Едуард. — Гласът й замря, когато погледът й се спря върху мъжа, изправен до брат й. Велики Боже, мъж, който наистина си струва да видиш! Беше по-нисък от Линкс, но широките му мускулести рамене компенсираха това. Внезапно очите й се разшириха от изненада, защото позна мургавия красавец Брус.
— Робърт, наистина ли си ти? Не съм те виждала от години. Последният път беше по време на церемонията, когато баща ти предаде властта на Карик.
Робърт Брус се усмихна.
— Тогава ти бе само едно дете на седемнадесет години, но вече достатъчно красиво, за да всее смут в сърцата на братята Брус.
— С изключение на теб. Доколкото си спомням ти беше същински дявол и безмилостно ми се подиграваше.
— Аз не бях изключение, Джори. — Тъмните му очи заблестяха, докато се наслаждаваха на деликатната й красота.
— Ти си си все същият дявол — засмя се младата жена.
Джори се развесели, когато видя, че брат й се настанява между нея и Брус. Бе сигурна, че Линкс е забелязал искрите, които прехвърчаха между тях.
— Съжалявам, че не ти се отдаде възможност да говориш с краля, Джори. Изглежда пътуването ти е било напразно — заяви брат й.