— Да оставим ли мъжете да се забавляват с играта на зарове? — многозначително предложи тя и бе възнаградена с благодарна въздишка. Тогава прикри усмивката си — още не бе свършила с играта!
Когато вратата на стаята се затвори, Джейн потъна в прегръдките му.
— Линкс, скъпи, благодаря ти, че доведе Бланш, много съм привързана към тази бяла кобила, но, разбира се, знам колко си строг, когато съм бременна. — Подпря ръце на гърдите му и леко се отдръпна. — Обещавам да ти се подчинявам за всичко: никаква езда, никакво тичане, никакво любене, никакво претоварване!
„Никакво любене?“ Линкс впи тревожен поглед в нея, за да се увери, че говори сериозно. Тя наистина изглеждаше напълно сериозна.
— Сега, след като съм лейди де Уорън, искам да бъдеш горд с мен. Научих се да свиря на лютня и да играя на шах, за да те забавлявам през дългите зимни вечери. Позволи ми да ти покажа — нетърпеливо добави младата жена.
— Но сега не е зима — нещастно възрази Линкс.
— Моля те! Ще поиграеш ли с мен? — сладко го помоли тя.
Предизвикателните й думи мигновено го възбудиха. Линкс седна неохотно и намести втвърдения си член. Не можеше да откъсне поглед от красивата си съпруга; почти не виждаше дъската и разсеяно местеше фигурите.
— Линкс, да не би да те отегчавам? — невинно попита тя.
— Не, любима, но защо да не направим играта по-интересна и да не играем с някакъв залог?
— Както желаеш, скъпи.
След секунда Линкс взе една от нейните пионки и Джейн с въздишка свали сатенената си пантофка и му я подаде.
— А, не, любов моя! Аз ще избера залога. — Зелените му очи се присвиха. — Искам роклята ти, тя е любимата ми.
С още по-голяма неохота Джейн разкопча копчетата и бавно свали розовата рокля. Движенията й бяха толкова предизвикателни и съблазнителни, че Линкс заподозря нещо. Малката палавница си играеше с него, нямаше грешка! Нарочно направи погрешен ход с един от офицерите си и видя как тя бързо го прибра.
— Загубих — примирено изрече Линкс. — Вземи роклята и се облечи.
Джейн го изгледа объркано.
— Но аз не искам да я обличам — смутено избъбри тя.
— Английските дами не играят шах голи — неодобрително я изгледа съпругът й.
— Но аз не съм гола. С риза съм.
— Ала не за дълго, кълна се! — посегна да я погали младият мъж, но тя се изплъзна и побягна в другия край на стаята.
Линкс се спусна след нея, като пътьом сваляше дрехите си и ги захвърляше настрани. Тъкмо когато си мислеше, че му е избягала, я сграбчи и я повали върху дебелия килим. Притисна я под тежестта си и ловко смъкна ризата й. Отърка пулсиращия си член в щръкналите й гърди, а после се спусна надолу към корема.
— Лорд де Уорън, нима не умеете да се владеете?
— Лейди де Уорън, не и когато се отнася до вас!
Джейн се изви нагоре, неспособна да чака нито миг повече. Изгарящ в завладяващата й топлина, езикът му обходи всеки сантиметър от тялото й, докато я накара да крещи и трепери от желание. Телата им се преплетоха и се заизвиваха в страстна нега. Двамата достигнаха върха едновременно и тя извика, когато горещото му семе се изля в нея. Вкопчи се в него, вдъхвайки аромата му, и се притисна към твърдото и мускулесто тяло.
— Колко жалко, че не се възползвахме от това огромно пухено легло — отмаляло прошепна Джейн.
— Не се притеснявай, любов моя. Смятам да ти покажа някои неща, които могат да се вършат единствено зад завесите на това легло.
Вече под балдахина двамата се докосваха, целуваха и шепнеха любовни слова през цялата нощ. Линкс повдигна талисмана, лежащ между гърдите на Джейн и погледна камъка.
— Може би този магически символ на рис наистина те закриля.
— Често се питам дали ти и моят рис не сте едно и също — тихо промърмори младата жена. — Да не би да имаш способността да променяш формата си — понякога да си звяр, а понякога човек?
— Аз съм това, което искаш да бъда — доволно изръмжа Линкс и прокара грапавия си език по шията й.
По-късно, когато любовните игри напълно ги бяха изтощили, Линкс се вгледа дълбоко в очите й.
— Джейн, ще ме обичаш ли винаги така, както през тази нощ?
Тя докосна с устни неговите и пламенно се закле:
— Мога и ще го направя!