Джок сви устни. Знаеше, че тя се опитва да го ядоса; според Магота никой келт не можеше да сгреши, за разлика от нормандците, които никога не постъпваха правилно.
— В ковачницата войниците разправяха, че графовете на Ангъс и Дънбар са отказали да изпратят попълнения за армията — обади се Алекс Лесли.
— Уверявам ви, че те не са единствените. Всички кланове в тази част на Шотландия предпочитат Брус пред Комин.
— Граф Патрик от Дънбар винаги е бил близък с Брус. Кръвта на всички кланове от непланинската част на Шотландия се е смесила с мръсна английска кръв. Срамота е, че нашето семейство не остана в планините. Плюя аз и на Брус, и на англичаните! — изруга Магота.
— По-добре ще е да свикнем с тях. — Кийт загрижено погледна баба си. — Те ще дойдат по-скоро, отколкото си мислим.
— Ха! Ако дойдат в Дъмфрис, за да ни тъпчат, ще отровим копелетата! Двете с Джейн разбираме от билки и както можем да лекуваме, така можем и да убиваме!
— Не! — извика Джейн. — Никога няма да използвам дадения ми от Бога дар, за да правя зло!
Джок се взря в разширените от страх и мъка очи на дъщеря си.
— Ела тук, дете. Няма от какво да се страхуваш. Аз съм наполовина нормандец и знам, че нито шотландците, нито англичаните са чудовища. — Разпери ръце. — А съвсем обикновени мъже. — Джок разбираше, че отдавна трябваше да отдели най-малката си дъщеря от тази старица. Джейн вече би трябвало да има съпруг и деца, които да запълват живота й.
Момичето преглътна с усилие. „Просто обикновени мъже!“ Точно от това се страхуваше. Опипа талисмана си и се сети, че през последните два дни й бяха поръчали да нарисува повече от десетина изображения за закрила. Искаха ги и мъже, и жени. Ако нямаше от какво да се страхуват, защо всички обитатели на Дъмфрис внезапно се втурнаха да търсят силата на магията?
Лудостта, обхванала Берик, най-после стихна. Мъртвите бяха погребани и Едуард Плантагенет незабавно издаде заповед да се възстановят разрушените сгради. Издигнаха още по-високи стени на укрепленията, а рова издълбаха още по-надълбоко. Лично кралят изкара първата количка.
За една седмица законите бяха подобрени, а омразният данък за вълната — отменен. Това бе сторено, за да се изкупи вината за клането, но слухът за варварските жестокости на англичаните в Берик се разпростря из цяла Шотландия и подобно на черен дим от буен пожар задави шотландците и ги изпълни с още по-силна омраза към завоевателите.
Когато крал Едуард получи пространния отказ на крал Бейлиол да препотвърди клетвата си за вярност, гневът на Плантагенет се надигна отново.
— Лъжльо! Де Уорън, ти ще се погрижиш да бъде свален от проклетия си трон и да ми бъде доведен на колене, молейки за милост! След месец искам Бейлиол да бъде хвърлен в Тауър.
Джон де Уорън, който като главнокомандващ трябваше да разгърне войската, нареди някои от пехотинците на Линкс и част от батальоните на Пърси и Бохун да останат в Берик, за да го възстановят и да контролират пристанището. На Антъни Бек, изпитан воин и епископ на Дърам, който командваше войски, свикани лично от него, беше възложено да плени крал Бейлиол. След това де Уорън поведе основната част от армията нагоре по крайбрежието към Дънбар, където бе граф Патрик, на чиято подкрепа можеше да разчита. Именно там и Едуард Плантагенет с един отряд възнамеряваше да се присъедини към войската. Докато прекосяваха хълмовете на Ламермур, воините му разчистваха пътя на англичаните към столицата Единбург.
Робърт Брус започна да събира военна сила от целия Нортъмбърланд. Ирландски и уелски войници, както и върволици от каруци с продоволствия, пристигаха всеки ден в Карлайл и към края на седмицата Брус бе готов за поход в Шотландия, за да си възвърне това, което бе негово.
Когато узна за жестокото клане в Берик, той бе сигурен, че Комин, който командваше шотландската армия, няма да закъснее да си отмъсти. Но бе искрено изненадан, когато научи, че най-заклетият му враг избягва англичаните на изток, а руши и разграбва на запад. Силите на Комин вършеха същите жестокости и сееха смърт и разруха, както бе сторил Едуард в Берик, Той насъскваше шотландските воини, щом прекосят границата, да опустошават всичко — първо събориха до основи манастира в Хекам, после прегазиха Редсдейл и заобикалящите го долини и приближиха крайната си цел — Карлайл Касъл, Всеки град и всяко село по пътя им бяха оплячкосани и подпалени; мъжете, жените и децата — избити; добитъкът — отведен, а църквите — сринати.
Робърт Брус чакаше зад дебелите стени на Карлайл, готов и изпълнен с желание да се разправи веднъж завинаги със заклетия си враг.