Комин бе избрал три хиляди най-добри и опитни воини. Шотландците смятаха, че ще изненадат противника, но се оказа, че изненаданите са самите те.
Тъй като почти не съществуваше вероятност замъкът да бъде нападнат, Робърт Брус повери защитата му на един от братята си, а самият той заедно с другите си братя нападна от север, юг, изток и запад. Врагът се опита да се измъкне, но високите каменни стени го държаха в капан. Настана невиждана сеч. Преди залез слънце почти хиляда шотландци лежаха мъртви по улиците на Карлайл.
Комин и шепа от командирите му успяха да избягат през портите на града и се присъединиха към останалите две хиляди войници, които ги чакаха пред стените. Той заповяда на всички да останат и да се бият докрай, но вождовете на клановете не бяха склонни да жертват хората си. И когато армията на Брус се изсипа извън крепостните стени, опиянена от победата и готова да помете всичко живо, изпречило се на пътя й, леърдите напуснаха бойното поле, втурвайки се към шотландската граница.
Още преди мръкване Робърт Брус стана победител. Армията му се върна зад стените на Карлайл, за да помогне на гражданите в гасенето на пожарите. Вечерта образът на Марджори де Уорън изплува в съзнанието на Робърт Брус. Уигтън не бе безопасно място.
След като настани Джори и Алис в Карлайл Касъл, Робърт се зае да громи шотландските нашественици из английските долини и да ги гони зад границата. Под знамената му се стече толкова много народ, че скоро той си възвърна властта над изгубените земи.
Тогава изпрати брат си Найджъл да разузнае къде се намира главната квартира на английската войска и да занесе доста дръзкото съобщение, че кланът Брус е завладял Анандейл, Дъмфрис, Голуей и Карик.
Линкс де Уорън начело на нощния патрул обикаляше големия английски лагер, изпълнен със задоволство от бдителността на уелските си стрелци, които виждаха и чуваха в мрака много по-добре от англичаните. Линкс бе убеден, че това е дарба, а не само резултат от специално обучение. Той смяташе, че уелсците притежават шесто чувство, което ги предупреждава за надвисналата опасност. Когато чу писъка на нощна сова, мигом разбра, че някой се опитва да се промъкне в лагера. Не след дълго залови Найджъл Брус.
С острие, притиснато до гърлото и бясно биещо в гърдите сърце, Найджъл извика:
— Брус! Брус!
Линкс отпусна ножа, но продължи да извива ръката на мъжа назад, докато не го разгледа добре. Познаха се едновременно и задушаващата хватка бе заменена от братска прегръдка.
Влязоха в палатката на Джон де Уорън и Найджъл Брус разказа какво се бе случило в Карлайл. Той ги увери, че Марджори и Алисия са в безопасност, че войската на Брус е извоювала пълна победа над половината от армията на шотландците и вече е по петите на другата половина, която заедно с Комин бяга обратно.
Съгледвачите на де Уорън го бяха осведомили, че един отряд от шотландски бойци е завладял замъка на граф Патрик в Дънбар, а от разказа на Найджъл Брус стана ясно накъде точно се е насочил Комин. Двете шотландски войски щяха да се съединят и да образуват значителна военна сила.
Джон де Уорън помоли Найджъл Брус да му начертае подробна карта на шотландската територия от границата до залива на Форт и през следващите няколко часа внимателно я изучава. До разсъмване де Уорън имаше план, но знаеше, че успехът зависи от пълното сътрудничество между Робърт Брус и армията, която в момента командваше.
— Моят брат поставя на първо място нашите интереси — поклати глава Найджъл. — Оставих го на сигурно място в нашата крепост в Локмабън, разположена в самото начало на долината Анандейл. Когато местните жители видяха знамената на Брус, се присъединиха към нас; никой не ни се противопостави. Робърт се завърна там, където принадлежи и сега владее целите западни територии. И цял табун диви коне не може да го извлече от собствените му земи.
Линкс усети дългия и замислен поглед, който му хвърли чичо му. Нямаше смисъл да спори с него, тъй като знаеше, че е прав. Говореше се, че кланът Брус е подписал договори за съюз с повечето от графовете в южна Шотландия, така че победата на англичаните зависеше от помощта на Робърт Брус. Битките можеха да продължат с години, отново и отново завладявайки и губейки едни и същи земи. Необходима бе една решителна битка, която да наклони везните на една страна и в цяла Шотландия да се разбере, че Бейлиол завинаги е свален от трона.
— Добре — съгласи се Линкс. — Ще се върна заедно с Найджъл и ще убедя Брус да ни сътрудничи при едно условие. — Зелените му очи бяха застрашително сериозни, когато ги впи в чичо си. — Искам твоята дума, не тази на Едуард Плантагенет, че земите на Робърт Брус ще му бъдат върнати и че всичко, което бе присвоено от Комин ще му бъде незабавно възстановено без никакви въпроси и недомлъвки.