На следващия ден след като пристигна в Локмабън, Линкс излезе на езда заедно с приятеля си Робърт Брус. Двамата прекосиха Анандейл и посетиха всеки един от замъците на Брус от Карлейвърок до Локрайън. Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-грандиозна и величествена ставаше гледката край тях.
— Кой е бил първоначалният владетел на тези земи? — попита Линкс.
— Моят далечен предшественик Адам8 де Брус, който дошъл тук заедно със Завоевателя9, който му е предоставил господството над Анандейл заедно с двеста хиляди акра земи в западната част между Англия и Шотландия.
— Нормандската алчност за земи все още кипи в кръвта ни — отбеляза Линкс. — Всички ние сме завоеватели.
Робърт се засмя.
— Аз съм нормандец, но имам и от келтската кръв на майка ми. Нима е чудно тогава, че изгарям от желание да властвам?
Двамата яздеха по улиците на процъфтяващия Дъмфрис, минаха край францисканския манастир и великолепния каменен мост, чиито девет извити колони се губеха във водите на река Нит. Линкс не можа да потисне завистта си.
— Не те виня, че никога не си искал да се махнеш оттук. Анандейл е най-красивото място, което някога съм виждал. Не ме разбирай погрешно — Есекс и Съри са живописни и цивилизовани области, там са най-плодородните земи в Англия, но тук витае някаква особена магия, която омайва сърцето и душата. Може ли да хвърлим един поглед на замъка?
Робърт се засмя.
— Не е мой. Принадлежи на короната. Хрумна ми една идея! След като победим Комин, помоли краля да те направи комендант на крепостта. Ще бъдем съседи.
Погледите им се срещнаха.
— Означава ли това, че ще се биеш на наша страна? — Линкс почти бе изгубил надежда. Гласът му прегракна от приказки, опитвайки се да убеди Робърт Брус да подкрепи крал Едуард, но досега приятелят му от детинство не бе дал никакъв знак, че е съгласен. Линкс бе изтъкнал и това, че Робърт трябва да изчака Едуард официално да го възстанови като господар на земите и замъците, преди да ги обяви за свои. Английският монарх не понасяше високомерието и дързостта. Но Линкс бе останал с впечатлението, че Робърт Брус не се трогва от избухванията на краля. А сега изведнъж Робърт се предаде. Линкс се съмняваше, че е само от приятелски чувства. Може би бе предизвикателство. Докато яздеше редом с него под лъчите на априлското слънце, той нямаше ни най-малка представа колко много зелените му очи напомнят на Робърт за Джори.
— Това е Брус! — Новината мълниеносно се разпръсна из града и преди Робърт и Линкс да пристигнат в замъка, всички негови обитатели вече знаеха, че е пристигнал графът на Карик и господарят на Анандейл. През последните три години Дъмфрис бе служил на рода Комин и сега всички, с изключение на управителя, бяха неспокойни какво е наумил Брус.
Джок Лесли излезе пред портите, за да посрещне могъщия граф и да му предложи освежителни напитки и всичко, от което се нуждае.
— Спомням си те — рече Брус, доволен от това, което завари в Дъмфрис. — Откога си управител тук?
— Повече от двадесет години, милорд.
Робърт представи Линкс де Уорън, който засипа Джок с въпроси.
— Разбрах, че стадата тук означават богатство. Колко големи са вашите стада?
— Дъмфрис има хиляда овце, милорд. С полученото от продажбата на вълната им щяхме да изкараме зимата. За нещастие армията на Комин отведе животните, преди да дойде време за стригане.
Линкс видя потъмнялото от гняв лице на Брус.
— Дъмфрис разполага ли със собствена ковачница?
— Да, милорд, също и с мелница и пивоварна. — Джок Лесли се чувстваше едновременно поласкан и горд да отговаря на въпросите на високопоставените гости. Сърцето му се изпълни с искрено задоволство, докато получаваше похвалите за управлението си. — За нас ще бъде голяма чест, ако останете за вечеря, милорди.
Робърт Брус погледна питащо към Линкс, който енергично кимна в знак на съгласие.
— Благодаря за поканата, за нас ще бъде удоволствие да вечеряме в Дъмфрис.
Сестрите й пристигнаха в къщата. Джейн никога не ги бе виждала толкова развълнувани.
— Ела, ела бързо! Това е самият Брус! Той се слави като най-красивият мъж в цяла Шотландия — извика Мери.
— И най-силният — добави Кейти. — Жените припадат само като го зърнат.
Джейн забеляза, че Магота е възмутена, но и изпълнена с любопитство.
8
Навярно авторката е направила неволна грешка — този предшественик също се е казвал Робърт де Брус (умрял през 1094 г.) и е бил нормандски рицар, дошъл заедно с Уилям Завоевателя. — Б.пр.
9
Уилям I Завоевателя (1027–1087 г.) е крал на Англия от 1066 г. Незаконен син на Робърт Злия. Наследява баща си като херцог на Нормандия през 1035 г. Заявявайки, че неговият родственик, крал Едуард Изповедника, му е завещал трона на Англия, Уилям побеждава крал Харолд при Хейстингс, Съсекс, и се възкачва на престола. При него феодализмът напълно се установява в Англия и кралската власт е абсолютна. Умира в Руан след падане от кон и е погребан в Кайен. Франция. Наследява го единият от синовете му, Уилям П. — Б.пр.