— Никак не е непохватна. Не беше случайно! — Де Уорън присви очи и пусна китката й. Съзираше желанието й да се хвърли върху него и да му издере очите, но знаеше, че няма да посмее. — Иска ми се да те науча на добро държание — рече той с нисък и леко дрезгав глас. Джейн ясно разбра, че му се иска да я научи и на други неща.
— Напусни веднага залата! — заповяда Джок. — Ще бъде наказана, милорд.
Щом червенокосото момиче излезе, Робърт Брус изрече:
— Позволи ми да ти поднеса извиненията си за поведението на всички келти. Понякога страстните им натури взимат връх над разума.
Линкс де Уорън не можа да се сдържи и избухна в смях. Нямаше нищо против собствената му страстна натура да вземе връх над тази девица с пламтящи като огън коси.
— Не я наказвай, Джок Лесли. Знам, че тук в Шотландия омразата към англичаните е дълбоко вкоренена, а това момиче просто е много буйно и непокорно.
С властен жест Джок повика чернокосата Кейти.
— Моята дъщеря лично ще ви сервира останалата част от вечерята, милорди. Давам ви думата си, че нищо повече няма да помрачи гостуването ви.
Джейн хукна към конюшнята, сякаш дяволът я гонеше по петите. Видя, че брат й Кийт бе отвел конете на гостите в най-хубавите клетки и им бе сипал по една торба с овес. Приближи към красивите жребци и тихо им заговори. Макар че мразеше собствениците им, те бяха най-прекрасните животни, които някога бе виждала.
После се изкуши да отвори и провери торбите, привързани към седлата. Може би ще узнае кой е смущаващият мъж с Робърт Брус. Може би ще разбере защо е дошъл и какво търси в замъка.
Огледа първо съдържанието на товара, привързан към седлото на сивия жребец и реши, че конят принадлежи на Брус. Там намери манерка с вода, овесени питки и сгъната шотландска пола. Подреди всичко и приближи към следващата клетка. Разтри лъскавия черен врат на животното, мърморейки гальовни думи. После развърза торбите и погледна нетърпеливо вътре.
Ала съдържанието им я разочарова. Всичко, което намери, бяха няколко ябълки, чифт ръкавици за езда, каквито носеха рицарите, и един пергамент, който й заприлича на карта на Анандейл. Тъй като не можеше да чете, Джейн я сгъна и сложи всичко обратно, с изключение на една ябълка, която поднесе на жребеца и нежно го потупа.
— Какво, по дяволите, правиш на коня ми?
Опита се да избяга, но той бързо я настигна и мазолестата му длан сграбчи здраво китката й.
— Пази се, нормандецо! Аз съм вещица с опасна сила и мога да поразя всеки враг на Шотландия!
— Твоите суеверни бръщолевеници никак не ме интересуват! Това, което искам да знам, е с какво хранеше коня ми?
Джейн забрави за страха и се изпълни с негодувание.
— Никога не бих сторила зло на животно! Дадох му една ябълка. Пусни ме! Причиняваш ми болка!
— Би трябвало да те метна върху коляното си и да ти дам да разбереш, малко зверче такова!
— Охо, какво става тук? Да не би да прекъсвам прелюдията към едно хубаво търкаляне в сеното? — с усмивка попита Робърт Брус.
— Много смешно — сухо отвърна Линкс и пусна момичето. — Как е възможно една жена да предизвика подобен хаос за толкова кратко време?
— Нали знаеш какво казват за червенокосите? — смигна му Робърт. — Избягвай ги като чумата!
Джейн все още трепереше, докато наблюдаваше как двамата се мятат на конете си и препускат навън. Обзе я огромно облекчение, че англо-нормандецът си отива. Ала така както чувстваше, че това не е първата им среща, така усещаше, че не е и последната. Рисът щеше да се върне. Това бе неизбежно.
Глава 6
Планът на Джон де Уорън се оказа блестящ. Когато уморената вече шотландска армия наближи предните склонове на ламермурските хълмове, английските сили се стовариха върху нея. Шотландците се опитаха да се изтеглят, но попаднаха право на Брус. Така се оказаха в капан.
В ожесточената битка край Спотсмур шотландците претърпяха невиждано поражение. В края на деня бе пленен не само Комин, но и сто и тридесет влиятелни шотландски рицари, между които графовете на Монтийт, Атол и Рос. На следващия ден Дънбар Касъл се предаде.
Вечерта след победата както обикновено бе посветена на шумен пир и разюздан гуляй. Стените на замъка се огласяха от смеха на воините, търкалянето на бъчонките с бира и буретата с малцово уиски10, които изнесоха от дълбоките изби, сега пълни с пленници. Линкс де Уорън се оттегли в палатката си. Чувстваше се уморен и изтощен. Нямаше я радостта, която обикновено съпътстваше победата.
„Какво, по дяволите, ми става?“ — питаше се младият мъж. Думите на Алисия изплуваха в съзнанието му: „Войната е твоят живот.“ Бе го казала сухо и студено. Опита се да си представи бъдещето си. Тъй като Шотландия се предаде, следващото военно предизвикателство бе Франция.
10
На келтски означава „вода на живота“. Уискито започва да се прави в Шотландия през 1494 г., но изкуството на дестилация е познато доста преди това. Шотландското уиски се приготвя от малцов ечемик, ирландското — от обикновен ечемик, а американското — от ръж и царевица. Напитката обикновено отлежава от 4 до 12 години в дървени бурета. Б.пр.