Много скоро всички узнаха, че Джок Лесли остава управител на замъка и си запазва всички пълномощия. Хората си отдъхнаха облекчено и отправиха горещи благодарности към Бога.
Джейн Лесли бе едно от малките изключения. Тя не стъпваше нито в замъка, нито в двора. Цели два дни прекара край леглото на съпругата на брат си Бен, която раждаше четвъртото си дете. Джудит винаги имаше тежки раждания, но гласът и ръцете на Джейн я успокояваха, пропъждаха страха й и облекчаваха голяма част от болката й. Нежното докосване на момичето бе като магия, а тихите й напевни песни унасяха.
Бен внимаваше да не се изтърве пред жена си, че в Дъмфрис се е настанил нов гарнизон, смятайки, че и без това си има достатъчно тревоги на главата. Поради това Джудит бе в блажено неведение за пристигането на англичаните в замъка.
Бебето се появи тъкмо когато слънцето се изкачваше на небето. Джейн изми новороденото и го сложи до щастливата майка. Джудит затвори очи за заслужена почивка, докато Магота оглеждаше внимателно новия си правнук.
Тогава Джейн се измъкна незабелязано от каменната къща и вдигна лице към топлото априлско слънце. Въпреки че през последните два дни почти не бе спала, чудото на раждането бе твърде вълнуващо преживяване и последното нещо, което й се искаше, бе да заспи. Затова пое по пътеката през поляната и навлезе между дърветата. Горският вир беше на две мили от къщата на Бен, но Джейн вървеше леко, изпълнена с щастливи мисли. Слушаше песента на горските птици, а зорките й очи оглеждаха създанията, притаили се в дебелите зелени сенки. Беше още много рано и може би щеше да срещне риса.
Когато пристъпи на полянката, една малка сова кацна на рамото й и отпусна пера. Крайчеца на крилото й докосна бузата на девойката. Безшумното пристигане на горската птица винаги доставяше неизказано удоволствие на Джейн.
В този миг зърна любимата си зелена чапла, най-срамежливата от всички водни обитатели. Чаплата кацна на едно ниско клонче и протегна надолу дългата си шия за някоя лещанка.
— Виждам те, Краб-Бил — извика Джейн и видя как птицата наклони глава настрани. За пръв път я бе съзряла по време на отлива там, където река Нит се вливаше в морето. Кълвеше малки рачета и Джейн веднага я бе нарекла Краб-Бил. Сега момичето седна край вира и доволно затвори очи.
Възползвайки се от ранния час, Линкс де Уорън избра един малък сокол от клетката, оседла коня си и препусна сам, за да огледа земите на Дъмфрис. Знаеше, че по-късно управителят Джок Лесли ще го разведе из обширното имение, но сега му се искаше сам да хвърли един поглед.
Докато препускаше, Линкс никъде не видя говеда или коне да пасат из полетата. Мислено прокле Комин, който бе отвел добитъка на Дъмфрис. Много добре разбираше, че една армия трябва да бъде нахранена, но бе много недалновидно да се изколят всички животни.
Запита се дали и тук държаха свинете в горите. Не откри никакви следи сред дърветата, бе пълно с дивеч. Когато се озова на малката полянка, Линкс скочи от коня и пусна сокола, наблюдавайки го как се издига като стрела нагоре.
Пронизителен вик раздра въздуха и де Уорън се намери съборен на земята. Някакво тяло се бе хвърлило върху него. Линкс светкавично сграбчи нападателя си за гърлото, претърколи се отгоре му и го притисна. Мекотата мигновено издаде, че пленникът е жена. По дългата пламтяща коса веднага я разпозна — това бе момичето, което толкова много го бе ядосало при първото му посещение в Дъмфрис.
Веждите на Джейн се стрелнаха от изненада, когато различи лицето на мъжа, надвесен над нея. Втренчи се в пламтящите му зелени очи и неволно потръпна, усетила дивия мъжки огън в него, представяйки си, че всеки миг ще започне да я ближе. Ала много скоро осъзна, че той нямаше никакво намерение да е нежен. Бе ядосан. В гърдите й се надигна страх.
— Аз… аз ви бутнах, защото не исках соколът да убие птицата.
— Бутнала си ме? Та ти се хвърли отгоре ми като див звяр!
— Създанията, които идват край този вир са мои приятели. Това място е свещено и аз не разрешавам да се ловува тук.
— Ти не разрешаваш? За коя, по дяволите, се мислиш?
Джейн не искаше да му казва името си и се изви под него, опитвайки се да се освободи. Ала бе здраво притисната между мускулестите му бедра. Бутна с длани гърдите му и пръстите й се плъзнаха по гладките, извиващи се като змии мускули. Знаеше, че това бе най-огромният мъж, който някога бе срещала и мисълта, че лежи безпомощно под него я изпълни с ужас. Та той можеше с голи ръце да прекърши врата й! Гърдите й се надигаха и спускаха. Опитваше се да се успокои.