— Какво правите тук? — задъхано попита тя.
Облите и чувствени гърди бяха толкова изкушаващи, че дланите на Линкс го засърбяха да ги обхванат и замилват. Гневът му се стопи, заменен от изгарящо желание. Той й се усмихна.
— Каквото си пожелая. Аз съм новият господар на Дъмфрис. — При мисълта за мекото девическо тяло, притиснато под него, мъжествеността му се втвърди и запулсира от необуздана страст.
— Невъзможно! Та вие сте англичанин! — Изговори думата с неприкрита погнуса.
— А ти си келтка, доколкото си спомням от последната ни среща. Как се казваш?
— Сирони — предизвикателно отвърна тя, използвайки келтското име на богинята, с което понякога я наричаше Магота. Спомни си, че му бе казала, че е вещица със способност да поразява враговете на Шотландия. Призова цялата си смелост и заговори: — Вие не сте добре дошли в замъка. Ако незабавно не си заминете, голямо нещастие ще се стовари върху вас и хората ви.
— Твоите келтски заклинания ме карат да треперя от страх. Аз не съм суеверен. Забравяш, че съм нормандец. — Наклони глава, за да вдъхне аромата на косите й и твърдият му член се притисна към корема й.
Джейн внезапно осъзна, че го е възбудила и страхът й се надигна с нова сила. Мразеше го за похотливото му желание, мразеше и себе си заради начина, по който я караше да се чувства.
— Не, не съм забравила, че сте нормандец! — изсъска тя.
Линкс видя потъмнелите й от страх очи и тогава се опомни. Ако не престане да я дразни, ще изгуби контрол над тялото си и ще я обладае тук, върху тревата. Досега никога не бе изнасилвал жена.
— Глупаче! Би трябвало здравата да сгрея задника ти! — Претърколи се. Видя я как се надига и се изправя. — Обзалагам се, че всичките ти умения са лудориите, а не магическата сила.
Въпреки че Джейн се страхуваше от него, пренебрежителните му думи я предизвикаха, затова погледна към дървото, където бе кацнал соколът му, и вдигна повелително ръце.
— Ела при мен, соколе!
Малката граблива птица се стрелна от върха на дървото и кацна върху китката й. Джейн погали с пръст светлосивата му перушина и му заговори, сякаш бе домашен любимец, а не хищник.
— Видяхте ли?
Линкс де Уорън се протегна и взе птицата от ръката й.
— По-добре да се научиш да обуздаваш себе си, девойко, защото сега аз съм господар тук — посъветва я той, докато се взираше в очите й. После се метна на коня си и се отдалечи, без да погледне назад.
Глава 7
— Лорд де Уорън, това е синът ми Андрю, който се обучава за главен управител на Дъмфрис.
Линкс забеляза приликата между бащата и сина и покани Андрю да се присъедини към тях.
— Сигурен съм, че едва ли ще желаете да ви се пречкам из краката. Освен това в кухнята цари истинска бъркотия. В замъка няма достатъчно готвачки и прислужници. Ще трябва да отида и да въдворя ред.
— Използвай моите уелсци. Сред тях има неколцина много добри готвачи — посъветва го Линкс.
Джок Лесли заведе де Уорън в ковачницата и го представи на ковачите.
— Това са синовете ми Джеймс и Алекс.
Линкс изгледа учудено Джок, но не каза нищо. Остана доволен от просторното помещение.
— Няма да ги оставя без работа. Много от конете се нуждаят от подковаване, а и оръжията и доспехите трябва да се поправят. Разбира се, аз също разполагам с оръжейници, така че ще трябва да работите заедно. Ако има някакви проблеми, ще се обърнете към мен.
После Джок заведе Линкс да огледа складовете. По пътя им пърхаха кокошки и пилета.
— Има ли гъски в замъка?
— Много малко, милорд.
— Отбележи си да купим. Моите стрелци предпочитат перата на сивите английски гъски.
Изведнъж Линкс видя голям рояк деца. Той винаги забелязваше децата. Малчуганите бяха здрави, с яки крака и зачервени бузи. Джок им поговори, разроши буйната косица на едно малко момиченце и плесна леко зад ухото един немирник. Линкс остана изненадан, когато чу, че децата се обръщат към Джок с „дядо“, макар че не изглеждаше нито стар, нито посивял.
Когато влязоха в складовите помещения, Дейвид Лесли без колебание изложи затрудненията си.
— Хората на Комин ми взеха почти всичко. Безмозъчните свине обраха и зърното, за да хранят конете си.
Линкс кимна и огледа — повечето лавици бяха празни, почти нямаше хранителни запаси.
— Купи каквото е нужно. И овес за конете. Разбира се, и сухи храни, грах, леща, ечемик — нищо не бива да липсва.
— Нямам силери — прямо отвърна Дейвид.