— Една от кобилите роди близнаци. Но се страхувам, че ще загубя едното конче, ако не дойдеш веднага, Джейн!
Без да каже нито дума, Джейн последва брат си към огромните конюшни на Дъмфрис. Между двамата най-млади представители на семейство Лесли съществуваше специална връзка.
Момичето влезе при кобилата, която душеше едното новородено, помагайки му да намери зърното на бозката й. Другото, много малко и слабичко, лежеше върху сламата напълно изоставено. Лекото потреперваше бе единственият признак на живот, който Джейн видя, когато коленичи пред него. Вече знаеше, че докосването е също толкова важно за оцеляването, колкото храната. Затова постави двете си ръце върху вратлето на жребчето и започна да го разтрива с бавни плавни движения. Тихите и успокояващи думи внушаваха на слабото новородено колко е красиво и как скоро ще се превърне в силен жребец. Разтри врата, корема и дългите му тънки крака. После отново се върна към врата и муцуната. Постепенно движението на ръцете й се промени. Заби пръсти в козината му и започна да го чеше, както би направила майка му, ако то бе показало повече признаци на живот.
— Днес срещнах рис край горския вир.
Кийт усети вълнението в гласа й.
— Уплаши ли се?
— Бях ужасена… в началото. Помислих, че ще убие една видра и се опитах да го подплаша, но не можах да му въздействам. Спусна се да ме преследва. Изплаших се, че ще ме нападне. — Премълча странната интимна част от необикновената си среща с дивия звяр. — Сигурно ме е спасил моят талисман с лика на Бригантия.
Брат й се намръщи.
— Наоколо няма рисове. Те обитават скалистите планини отвъд гората. Ще кажеш ли на Сим и Бен?
Джейн поклати глава. Двамата им братя бяха пастири и се грижеха за големи стада.
— Би трябвало… но той бе толкова великолепно създание, че няма да мога да го понеса, ако те го убият. — Копнееше да общува с него, да се опита да слее своя дух с неговия, но рисът бе господарят, а тя смутена и разтревожена. Докато говореше, пръстите й продължаваха нежно да милват жребчето.
— Мислиш ли, че това е някакво предзнаменование?
— Да. — Обикновено дяволитото лице на Кийт, сега бе сериозно. Той прокара пръсти през червената си коса. Всички останали от семейство Лесли, с изключение на седмия им син и Джейн, бяха с гарвановочерни коси. — Страхувам се, че предстоят големи промени. Отдалеч ще дойдат силни мъже. Шотландия ще бъде разделена.
Джейн също смяташе, че появата на риса е символична. Той бе слязъл от далечните планини и разкъсваше безмилостно плячката си. Младото момиче потръпна.
— Каза ли на татко за предчувствието си?
Кийт кимна.
— Баща ни има нормандска кръв и чувството му за дълг и вярност е раздвоено. Казва, че Дъмфрис принадлежи на короната, но през вековете няколко пъти е сменял господарите си. Преди Бейлиол да бъде провъзгласен за крал, всички земи и гори на Карик и Анандейл са се управлявали от фамилията Брус. После били конфискувани от Комин, управителя на Шотландия. Татко казва, че ние сме пастири, а не войници, и че промените няма да ни засегнат. Но промените никога не са без последствия, Джейн.
За разлика от сестрите и съпругите на братята си, които прекарваха по-голямата част от времето си в замъка, за да поднасят храната в голямата зала или да почистват многобройните стаи, Джейн се заседяваше в конюшните или в килера, където смесваше различни билки и вареше отвари. Много рядко се появяваше в крепостта. Там от три години се бяха разположили воините на Комин. Джейн обаче все още се чувстваше заплашена в присъствието на мъже. Затова вероятността да се появят непознати в Дъмфрис дълбоко я разтревожи.
Жребчето се опита да се надигне и тя му помогна да се изправи на крака. С помощта на Кийт го отведе при майка му и с нежност наблюдава как кобилата постепенно го приема. После навлажни пръста си с млякото на майката и го пъхна в устата на новороденото. Накрая малкото започна да суче. През цялото време си мислеше за странната среща и за предсказанието на Кийт. И за хиляден път осъзна, че предпочита да се изправи срещу риса, отколкото да се озове лице в лице срещу някой мъж от плът и кръв.
Глава 2
Алис Болтън драматично потрепери и ужасено извика:
— Уигтън! Но това е на границата с Шотландия!
— Не ти предлагам да те заровят жива, а да останеш в замъка ми в Уигтън, докато аз съм на север — сухо заяви Линкс1 де Уорън на своята дългогодишна любовница.
— Та то е все едно! Вече месеци с нетърпение очаквам да се върна в Бордо.