— Говориш за отиването във Франция като за почивка, а и ние не воюваме — напомни й Линкс.
— Войната е целият ти живот! — Ставаше нетърпелива. Възнамеряваше да свали чорапите от дългите си слаби крака, но сега раздразнено пусна полите на роклята си. — Като си припомня времето, което прекарах в онзи пущинак в Уелс заради теб, ми се иска да закрещя, а сега ти ме молиш да се подложа на още по-голямо изпитание, и то в едно забравено от Бога място!
— Честър Касъл едва ли може да се нарече пущинак — възрази Линкс. — В сравнение с безкрайните скали и камънаци, които са истинският уелски пущинак, Честър си е направо дворец като този в Нюкасъл.
— Но тук не е Уиндзор! — възмутено тропна с крак младата жена, която бе придворна дама на покойната кралица Елинор2, разглезена от разточителния разкош на Плантагенетите.
— Както желаеш, Алис, изборът е твой.
— Името ми е Алисия. Наричаш ме Алис, за да ме дразниш! Изобщо не те интересува дали ще дойда. За теб съм само едно удобство и навик!
Изгледа я ледено.
— Който много лесно може да бъде забравен.
— О! Ти се наслаждаваш на жестокостта си към мен, и то след всичко, което пожертвах заради теб!
Линкс се изправи. Търпението му се бе изчерпало.
— Не ми доставят наслада женските сцени. Ще се видим по-късно, мадам.
— Не си отивай, Линкс, моля те, не ме оставяй!
В замъка имаше поне тридесет жени, които с радост биха приели Линкс де Уорън в леглото си и Алис бе безкрайно ревнива към всяка една. Втренчи се с присвити очи в затворената врата на стаята. Дори не я затръшна, което показваше безразличието му.
Алис изтича към полираното си сребърно огледало и се съсредоточи изпитателно в отражението си. Слаба, стройна като тръстика и поразително красива. Какво повече би могъл да желае един мъж? „Ще трябва да остана на север!“ Как иначе щеше да го предпази от другите жени, които само дебнеха да забият алчните си нокти в него? Той изобщо нямаше представа какви хищници могат да бъдат тези кучки!
Алис прекоси стаята, отиде до гардероба и извади от тайника малко шише. Наля си от течността и жадно я изпи. Пиеше оцет отдавна и бе започнала да харесва острия му вкус. Той й помагаше да запази слабата си фигура; ако предпазваше от напълняване, би пила дори и конската пикня, която използваше за изрусяване на косите си. Кралица Елинор бе родила петнадесет деца на егоистичния Едуард Плантагенет3. Нищо не ужасяваше Алис така, както отпуснатият корем и всички останали поражения, които бременността нанасяше върху женското тяло.
Линкс изхвърли Алис от мислите си още в мига, в който излезе от стаята й. Смяташе повечето жени за егоистични, глупави и празноглави, макар че обикновено недостатъците им го забавляваха. Завари голямата зала препълнена с мъже, които пиеха, играеха на зарове, смееха се и гръмогласно си подвикваха. Гласовете им бяха груби и продрани, а димът от огнището и лоените факли — гъст и парлив. Погледът му зашари. Търсеше Джон де Уорън. Не го откри. Реши, че сигурно ще намери чичо си в библиотеката.
Когато широкоплещестият му племенник влезе, Джон де Уорън, граф на Съри, бързо вдигна глава. После отново сведе поглед към картата, която разглеждаше.
— Нюкасъл ще се пръсне по шевовете, а всеки ден пристигат нови и нови. Моите уелски стрелци лагеруват извън стените на замъка. Хората на граф Ълстър от Ирландия ще трябва да се присъединят към тях — рече Линкс.
— Те ще закъснеят с няколко дни. Корабите им още не са достигнали до Карлайл, Наредих на Пърси да придружи краля на север до Берик. Това ще освободи място за хората на Клифорд. — Джон де Уорън бе главнокомандуващ. Той бе придобил воинските си умения лично от Симон дьо Монфор4, най-великия воин, който се бе раждал в Англия. — Голяма глупост е да се подценява Едуард Плантагенет и шотландците много скоро ще го разберат.
— Една демонстрация на сила навярно ще накара крал Бейлиол5 да си подвие опашката, да се закълне още веднъж във вярност на Едуард и да го подкрепи във войната с Франция. Би трябвало да е сляп, глух и пълен глупак, за да не осъзнава, че е само една послушна марионетка в ръцете на Едуард — отбеляза Линкс.
— Според мен Бейлиол не осъзнава, че Едуард Плантагенет може да го свали от трона също така бързо, както го възкачи. Ако Джон Комин, графът на Бюкан и довереник на Бейлиол, подстрекава към бунт само защото в момента сме заети с подготовката на похода във Франция, значи не вижда по-далеч от носа си! Едуард може да използва войската, която е събрал, за да нахлуе в Шотландия, преди да отплува за Франция, и така да убие с един удар два заека.
2
Елинор Кастилска (1215–1290 г.). Омъжва се за принц Едуард през 1254 г. и го придружава на кръстоносния му поход през 1270 г. Умира в Нотингамшър и Едуард издига каменни кръстове в градовете, през които е минала погребалната процесия на път за Лондон. Някои от тях все още са запазени. — Б.пр.
3
Едуард I (1239–1307 г.) Крал на Англия от 1272 г., син на Хенри III. Той повежда кралските войски срещу Симон дьо Монфор във войната на Бароните. Утвърждава господството на Англия над Уелс и над Шотландия въпреки съпротивата на шотландците. През 1295 г. създава нов Парламент, в който участвуват представители не само на аристокрацията и висшето духовенство. Така си осигурява подкрепата на цялата страна срещу силните си противници: Уелс, Франция и Шотландия. — Б.пр.
4
Симон дьо Монфор, граф Лестьр (1208–1265 г.), английски политик и воин. От 1285 г. предвожда бароните срещу лошото управление на Хенри III. През 1264 г. побеждава и пленява краля в Луис, Съсекс. В 1265 г. оглавява правителството и свиква парламента, в който за пръв път са представени и градовете. Убит е при Ившъм в края на Втората война на бароните. — Б.пр.
5
Джон де Бейлиол (1250–1314 г.) Крал на Шотландия от 1292 г. до 1296 г. Получил поддръжката на крал Едуард I срещу вождовете на дванадесет шотландски клана. Полага клетва за вярност пред Едуард Плантагенет, който го обявява за крал, но скоро загубва трона си, когато английските войски нападат Шотландия. — Б.пр.