Фиц се втренчи в красивото й изящно лице. Бе сигурен, че всеки мъж с радост ще се подчини на заповедта й дори ако тя е: „Падни върху острието на меча си!“ или „Изпий тази чаша с отрова!“ Прокле се мислено, че се държи като влюбен хлапак, но й помогна да слезе от коня, повтаряйки през цялото време, че тя е само една празноглава глупачка.
Свекърът на Марджори, графът на Херефорд, избута Фиц-Уорън. Макар че тя бе вдовица на най-големия му син, той я искаше за жена на втория си наследник.
— Всичко е наред, милорд, Фиц-Уорън е моят скъп братовчед. Надявам се, че ще ме извините. Искам да изненадам Линкс.
Джори изтича през двора с такава грация и лекота, сякаш танцуваше, въпреки че бе прекарала дванадесет часа на седлото.
Линкс де Уорън се втренчи смаяно в сестра си, когато тя влезе в голямата зала.
— Велики Боже, сега ли пристигаш? Кой те ескортира?
Джори сбърчи малкото си носле.
— Херефорд, който ме наблюдаваше като куче кокала си. — Повдигна се на пръсти и целуна брат си. — Ти ли си пораснал, или аз съм се смалила?
— Не се опитвай да ми отвлечеш вниманието. Какво, по дяволите, правиш тук, Джори?
Лицето й стана сериозно. Въздъхна.
— Изпаднала съм в немилост. Когато останем насаме ще ти разкажа всички зловещи подробности.
— Ела горе в стаята ми. — Линкс даде знак на двамата си оръженосци. — Тафи, помоли управителя да подготви стая за сестра ми. Не ме интересува кого ще трябва да изгони. Томас, донеси бира.
— Бира? — учудено попита ирландецът. Една истинска дама не би пила бира.
— Сестра ми има апетит за трима — сухо отвърна Линкс. — Това й дава сила за лудориите.
Джори намигна на оръженосеца, което накара сърцето му да забие още по-силно. Младият мъж хукна да изпълни заповедта на Линкс, но не преди да смигне в отговор.
Когато останаха сами, Джори се отпусна на едно от извитите кресла пред камината и вдигна краката си.
— Помогни ми да сваля тези проклети ботуши. Линкс се обърна с гръб към нея, нагласи ботушите между краката си и ги дръпна. Единият излезе лесно, но другият запъна. Джори постави обутият си в чорап крак на гърба му и бутна силно.
— От теб ще излезе чудесна прислужница.
Линкс захвърли ботушите край огъня, за да се изсушат.
— Ти нямаш нужда от прислужница, а от оръженосец.
— Много оригинално. Ще ми отстъпиш ли своя?
— Не можеш ли да се държиш както подобава?
— Не — безгрижно отвърна Джори и повдигна поли, за да си стопли краката. — Намери ли някоя специална дама, която да заслужи благоволението ти?
— Не.
— О, това навярно означава, че все още държиш онази твоя ужасна любовница. След като сърцето ти копнее за деца, защо си губиш времето с Алис?
— Сега не обсъждаме моите недостатъци, а твоите. — Тишината се проточи доста дълго и Линкс рязко я наруши: — Чакам!
— И го правиш толкова очарователно — подразни го младата жена. След това, знаейки че трябва да признае всичко, започна от самото начало. Внимателно подбираше думите си, за да се представи в най-добра светлина.
— Когато Хъмфри бе убит в Уелс, аз тъгувах толкова силно, че си помислих дали няма да полудея от скръб. — Замълча за миг, тъй като в гърлото й се надигна буца. Преглътна с усилие и продължи: — Накрая добрата ми приятелка, принцеса Джоана, се съжали над мен и ме покани да остана с нея в Глочестър. Херефорд и Глочестър са само на двадесет и пет мили. — Марджори спря, за да си поеме дъх.
— Говори по същество!
Джори въздъхна.
— Свекърът ми се противопостави. Когато разбрах, че Вохун ме иска за сина си Хенри, бях ужасена. Заподозрях, че вече е измолил специално разрешение от църквата. Линкс, никога няма да се омъжа за брата на съпруга си!
Линкс се намръщи.
— И си изпаднала в немилост, защото си му отказала? Ще си поговоря с Херефорд.
— Не, не! За Бога, и сама мога да се справя с Херефорд.
Линкс направи видимо усилие, за да потисне раздразнението си.
— Джори, говори направо!
— Е, предполагам, че ще го наречеш Провидение. След като отидох при Джоана, нейният стар съпруг легна на легло и умря само за една седмица.
Кралят бе омъжил дъщеря си Джоана за най-богатия благородник в страната. Гилбърт де Клер бе граф на Глочестър и Херефорд, а освен това владееше част от Ирландия и Уелс, но бе много по-възрастен от принцесата.
— Радвам се, че си била с нея. Кралят и цяла Англия оплакаха смъртта на Гилбърт де Клер.
— О, това не беше съюз по любов. Де Клер си беше старец. Джоана бе лудо влюбена в оръженосеца му — Ралф де Монтимър.
Линкс бе искрено потресен. Нима бе възможно принцеса Джоана да е изневерявала на графа на Глочестър?
— Ти си подбудила принцесата към изневяра!