— Всички ме обвиняват, сякаш аз насила съм ги закарала в леглото и съм ги съблякла!
— Кажи ми истината, Марджори! — прогърмя гласът на Линкс.
— Е, може и да съм помогнала малко… — Дяволито му намигна. — Знаеш, че за беда съм прекалено импулсивна.
— И си окуражила и принцесата да действа импулсивно. Нищо чудно, че семейство де Клер са били възмутени и обидени. Ти обаче си една малка хитруша. Как ли са разбрали?
— Опитахме се да запазим брака в тайна, но свещеникът се е раздрънкал.
Линкс де Уорън ужасено се втренчи в сестра си.
— О, Боже! Едно е да легне с него, а съвсем друго да се омъжи! Къде ви е бил умът? Та Монтимър е обикновен оръженосец!
— Вече не е. Сега е ни повече, ни по-малко граф на Глочестър и Херефорд — прошепна Марджори с пресъхнали устни.
— Велики Боже! Права си! — ахна Линкс, осъзнал накрая последиците от прибързания брак на Джоана.
— Семейство де Клер изпратиха вестоносец при краля. Събраха набързо багажа ми и ме изпъдиха при моя свекър-грубиян. Обещах на Джоана, че ще отида в Нюкасъл и ще обясня всичко на краля.
— Ще обясниш на Едуард Плантагенет, че най-силното графство е било подарено на един оръженосец? Сигурно си напълно полудяла!
— Семейна черта. — Опитът й да разведри с шега обстановката остана без успех. Никога не бе виждала брат си толкова мрачен. — Ти мислиш за Едуард Плантагенет само като за крал, а аз мисля за него като за мъж. Няма жив мъж, който да не може да бъде убе… — Джори видя предупредителния поглед на брат си и не довърши изречението.
— С принцеса Джоана си приличате като две капки вода! Имате прекалено високо мнение за себе си!
— Затова сме толкова добри приятелки.
— Кралят ще побеснее и ще излее гнева си върху теб. Забранявам ти да се виждаш с него тази вечер. И без това в момента на главата му са се струпали толкова тревоги. Положението в Шотландия го докарва до ярост.
Нещастното изражение на Марджори смекчи сърцето му. Тя бе пропътувала толкова огромно разстояние заради приятелката си. Имаше тъмни кръгове под красивите си очи. Рамене й бяха отпуснати.
— Остани в стаята ми и се опитай да починеш. По-късно ще дойда, за да те придружа на вечерята.
Излезе и отиде да потърси Тафи, уелския си оръженосец, на когото бе възложил непосилна задача. Тази нощ в замъка Нюкасъл нямаше да има свободни стаи.
Когато Марджори влезе в голямата зала заедно с брат си, всички мъжки погледи се приковаха в нея. Бледозелената й рокля бе в тон с цвета на очите й; бижутата й бяха подбрани така, че да привличат вниманието към женствените извивки на тялото й. Тежка златна верига висеше на шията. Големият изумруд се полюшваше леко в нежната падина между високите й гърди, като подчертаваше красотата им. На това украшение съперничеше друга златна верига, която обхващаше тънката й талия. Втори великолепен изумруд искреше отстрани на стройното й бедро.
Мъжкият шепот, който я съпровождаше, приличаше на ръмжене на раздразнени зверове. Марджори промърмори на Алисия:
— О, те са като глутница изгладнели кучета. Да хвърлим ли жребий, за да видим кой ще бъде кокалът и кой кучката? — Джори зърна отвращението, пробягнало по лицето на Алис, но прикри усмивката си. Лично тя смяташе, че няма нищо по-вдъхновяващо от това да бъде заобиколена от мъже.
Докато се носеше царствено покрай дългата маса, край която бяха насядали графове и барони, Джори дари с ослепителната си усмивка всеки един от тях. Джон де Бохун й направи място до себе си. Тя грациозно се поклони.
— Благодаря за ескорта, който ми осигурихте, милорд. Тази вечер ще вечерям с чичо Джон. От два месеца не съм имала удоволствието да бъда в неговата компания. Сигурна съм, че за Алисия ще бъде чест да седи на масата до конетабъла на Англия. — Тя отлично знаеше, че Джон де Бохун не може да преодолее собственическите си чувства към нея и искрено съжаляваше, че я бе изгубил като снаха.
Алис й хвърли поглед, който би пресякъл ведро с мляко. Джори се настани между Джон де Уорън и Линкс и тихо промърмори:
— Сега би трябвало да дишаш по-свободно.
Джон я погледна с обич.
— Здравей, Минкс, от ден на ден ставаш все по-хубава. — Линкс и Минкс бяха шеговитите им обръщения още от времето, когато бяха малки деца.
— Тя има сериозни неприятности — сподели Линкс.
— Пак ли? — снизходително попита чичо й.
— Просто нося съобщение за краля от принцеса Джоана.
— Не би трябвало да си тук — нежно я упрекна Джон. — От страна на Шотландия е надвиснала заплаха. Събираме войската.
Лицето на Марджори светна.
— Значи можеш да ми дадеш ескорт. Обещах да си тръгна веднага след като поговоря с краля. Мога да отида до Карлайл и да навестя кръстницата си Марджори де Брус. Тя ще ме приеме с отворени обятия.