— Не! Не! — прогърмя гласът на Линкс. — Карлайл Касъл е сборен пункт за продоволствието на войската и от днес нататък ще гъмжи от ирландци. Със сигурност не е най-подходящото място за една дама.
Мислите на Джори препускаха бясно, опитвайки се да бъде на крачка пред брат си, което никак не бе лесно. Внезапно лицето й се озари от усмивка.
— Тогава ще отида в Уигтън. Дори ти, братко, не можеш да ми забраниш достъпа до собствения си замък. — Уигтън бе само на осем или девет мили от Карлайл Касъл.
Линкс й върна усмивката.
— Предложението ти е чудесно. Тъкмо ще правиш компания на Алис.
— По дяволите! — гневно възкликна Джори. — Знаех си аз, че все ще се намери някоя муха в кацата с мед.
— Защо си в беда? — намеси се Джон. — Защото си отказала да се омъжиш повторно? Какво имате вие двамата против брака?
— Аз нямам нищо против брака — особено що се отнася до другите. Не, шегувам се. Обичах много Хъмфри. Не бих предпочела да съм вдовица дори ако ми бяха предложили всички скъпоценни камъни на земята, но след като го изпитах, разбрах, че вдовството има доста предимства пред това да си неомъжена, а понякога и пред това да си нечия съпруга. Сега не се налага да подгъвам коляно пред никого. За пръв път в живота си съм свободна сама да взимам решенията си.
— Които винаги са прибързани и необмислени — напомни й Линкс.
Джори сложи ръката си върху неговата.
— Линкс, Джоана не можеше да заповядва на чувствата си. Сигурно не си забравил какво означава да си влюбен?
— Любов? — невярващо я изгледа Линкс. — Няма такова нещо. Това е мит, измислен от жените. Мъжете се преструват, че вярват в него, за да получат това, което искат. Съмнявам се, че на тази земя има мъж, който да вярва в подобни глупости.
Джори изненадано повдигна вежди.
— Ами Силвия?
— Нашият брак бе уреден, както всички добри бракове. Ние никога не сме били толкова глупави, че да се влюбим един в друг!
Джори се втренчи в брат си. Линкс де Уорън бе един от най-красивите мъже в Англия. Мускулестата му и стройна фигура и буйната светлокестенява грива караха жените да въздишат по него и с радост да му предлагат сърцата си. Струваше й се напълно непонятно, че никога не бе обичал. Сърцето й се изпълни с тъга и тя бързо сведе клепачи.
— Изглежда кралят няма да вечеря с нас — смени темата Линкс.
— Не. Току-що получи вест, която го вбеси. — Джон снижи гласа си. — Бейлиол е освободил всички държавни чиновници, посочени от Едуард, и е конфискувал всички земи на англичани. Сега кралят пише писма със заповед, докато приключи войната с Франция, всички шотландски крепости по границата да бъдат превзети.
— В такъв случай най-добре е да подготвим хората си за поход.
Глава 3
Крал Едуард I, най-умният и проницателен законодател, който някога Англия бе имала, беснееше като истински Плантагенет.
— Кучи син! Нищожен червей! Гнусна твар!
Тримата мъже, свели глави пред него, знаеха, че съдбата им ще се реши, след като стихне гневът. Те бяха заловени от съгледвачи в пристанището на Берик, докато се опитваха тайно да изпратят съобщение до френския крал.
— Ако това кучешко лайно Бейлиол и неговият приближен блюдолизец, този жалък Комин, си въобразяват, че ще им позволя да се съюзят с Франция, то значи, че са решили много скоро да се превърнат в храна за червеите. Велики Боже, нима не разбират, че ще ги размажа с ботуша си? От три години Бейлиол седи на трона на Шотландия по моя воля! Струва ми се, че това е прекалено дълго време! От месеци джафка и се пречка в краката ми, пренебрегва заповедите ми, а аз го търпя, смятайки, че най-сетне ще се научи на подчинение и ще си подвие опашката. Нима този презрян пес не разбира, че аз съм Върховният господар на Шотландия?
Кралят размаха пергаментите. Единият бе проклетото писмо до Филип7, което съгледвачите му бяха намерили, а другият бе клетвата за вярност на Бейлиол. Пламналите от гняв сини очи на Едуард се втренчиха в тримата мъже пред него.
— Бунт! Предателство! Коварство! Вече и Господ не може да му помогне! Твърде късно е!
Единият мъж преглътна с усилие.
— Ваше Величество, позволете ми да предам думите ви на Бейлиол.
Изумен от дързостта на вестоносеца, Едуард повелително вдигна пръст, за да повика стражата.
— Аз си имам свои кралски вестоносци. Не се нуждая от шотландската измет! Обесете ги!
Крал Едуард се върна в покоите си. После повика съгледвачите, които бяха заловили шотландците. Те бяха на служба при епископа на Дърам, комуто бе възложено да събере войска на север. С твърдата си решителна ръка кралят написа послание, в което щедро възхваляваше усърдието на епископа и му заповядваше да струпа силите си в Норам Касъл на южния бряг на Туийд при самата граница с Шотландия.
7
Става дума за Филип IV Хубави (1268–1314 г.), крал на Франция от 1285 г. Той се съюзява с шотландците срещу Англия и нахлува във Фландрия. Влиза в историята и с прочутия процес против ордена на Тамплиерите. — Б.пр.