„Една демонстрация на сила ще всее страх в сърцата им. Ще се присъединя към теб най-късно до седмица.“
Посипа с пясък незасъхналото мастило, сви пергамента на руло, нагря восъчния печат и притисна към него пръстена си с изображение на леопард. После го подаде на хората на епископ Дърам и рече:
— Ако тези шотландци са забравили, че във вените ми тече кръвта на завоеватели, сами предизвикват смъртта си! — Когато четеше посланието от епископа на Дърам, лицето му стана мораво. — Свикай командирите на военен съвет! — нареди на Джон де Уорън.
Едуард Плантагенет влезе в голямата сводеста стая. Предишният ден бе останал много доволен от броя на войниците, които пристигнаха. Заедно с ордата на Едуард де Бърг от Ълстър цялата войска щеше да наброява пет хиляди кавалеристи и четиридесет хиляди пехотинци. Кралят бе убеден, че подобна демонстрация на сила ще застави шотландците безусловно да му се подчинят.
Ала днес бе разгневен.
— Епископът на Дърам ми докладва, че на река Туийд са били нападнати английски кораби с продоволствия за войската ни! — Нападателите бяха отплували от голямото морско пристанище Берик, което се намираше на шотландския бряг на Туийд, и Едуард изля гнева си върху жителите му. Проклятия и страшни ругатни огласиха сводестата стая.
— Богатството е направило тези търговци дръзки и нагли! Тлъстите свине си въобразяват, че са в безопасност зад укрепленията си. Много скоро ще осъзнаят заблудата си!
Джон де Уорън си размени разбиращи погледи с бароните и графовете. Преди да нахлуят във Франция, щяха да дадат добър урок на Берик.
При вратата се получи раздвижване. Робърт де Брус мина, преди вестителят да е огласил пристигането му. Всички присъстващи познаваха мургавия и красив Брус, който се смяташе за законен крал на Шотландия. Той се поклони пред Едуард и стегнато и без встъпление съобщи новините.
— Сир, шотландците са изпратили войска към Къмбърланд. Преди да стигнат до Карлайл, са опустошили северните графства. Ние излязохме да се бием с шотландците и ги принудихме да се върнат обратно на своя територия.
— Тези копелета са се осмелили да нападнат Англия? — Гневът на Едуард Плантагенет граничеше с лудостта.
Графовете и бароните заговориха в един глас — стаята се изпълни с недоверие и възмущение. Накрая кралят вдигна ръка.
— Тишина! Шотландците са заговорничели да влязат в съюз с Франция срещу нас, потопили са наши кораби, а сега са се осмелили и да нахлуят в Англия. Де Уорън, бихме искали да чуем какво ще предложиш.
Графът на Съри се изправи. Той бе смел и решителен и тъкмо заради това Едуард му бе поверил върховното командване на войската си.
— Ваше Величество, аз предлагам да отложим действията си срещу французите и първо да потушим бунта на шотландците.
— Двамата мислим еднакво, Джон! — Кралят стовари юмрука си върху масата. — Нахлуваме в Шотландия!
Разнесоха се въодушевени възгласи, примесени с проклятия, но всички присъстващи знаеха, че жребият е хвърлен. След като веднъж вземеше решение, Едуард Плантагенет не се отмяташе от него.
Яркосините му очи сега се втренчиха в Робърт Брус.
— Това е война. С нас ли си? Или с шотландците? — Знаеше, че родът Брус е могъщ и влиятелен и че съществува таен съюз между него и седем шотландски графа, които поддържаха претенциите му за трона. Кралят отлично разбираше, че не може да контролира Шотландия без подкрепата им. Но когато предпочете за крал Бейлиол пред Робърт Брус, новият шотландски владетел конфискува всички земи и имения на рода Брус в западните области на Шотландия и ги даде на най-непримиримите им врагове — фамилията Комин. Това бе породило омраза между влиятелния род Брус и шотландския крал Бейлиол. Робърт стисна ръката на Едуард и го погледна право в очите.
— В това начинание ние сме с вас, сир! — Подразбираше се, че в замяна на верността и подкрепата им за англичаните Брус и приближените му очакваха да си възвърнат всичко, което бяха загубили. Докато двамата силни мъже се взираха един в друг, Едуард разбра, че накрая Брус щеше да поиска короната на Шотландия.
Кралят се извърна към Джон де Уорън.
— Първият обект на нашето нападение ще бъде Берик!
Линкс де Уорън се прекръсти и промърмори:
— Дано Бог да помогне на жителите на Берик. Да се надяваме, че когато градът падне, Бейлиол ще се подчини на заповедите на крал Едуард.