Тогава тя се проявява като карикатура на самата себе си...
А който усеща в себе си силата на любовта е нейната най-висока и най-светла степен на развитие, той излъчва любов и не може да не я събуди дори там, където тя все още дреме, щом почувствува, че е срещнал човека, предопределен му от съдбата да се свърже с него в истински брак.---—
Ако и двете половини чувствуват, че ги свързва истинска любов, те имат пълно основание да изградят от любовта си брак!
Блажен е всеки брак издигнат върху такива устои!
Той няма да бъде разклатен от връхлетелите го бури, нито подкопан от бушуващите вълни!
<<< ЗА ОБЩНОСТТА
И най-тясното съжителство на двама съпрузи далеч не е само по себе си гаранция за общност, докато тя е доста често налице там, където мъж и жена са принудени — против желанието и волята си — да прекарват дълго време външно разделени: събирайки се твърде рядко и само за късо време под един и същи покрив. -
Но макар общността да не зависи от постоянното пребиваване в едни и същи помещения, всеки истински брак трябва да се стреми към пространствена общност, стига тя да не е в разрез с набавянето на необходимите средства за живот, с професионалните и обществените задължения.
Ала едно е съжителството в едни и същи стаи само защото не понасяме самотата: — защото не искаме да се лишим от присъствието на другия, — и съвсем друго — общността! —
Общността представлява единство на двамата съпрузи, простиращо се до всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие!
То не се поражда от близкото съжителство!
Ако вътрешната и външната общност не е била вече изградена, преди съпрузите да заживеят в общи помещения, съвместният живот може, вместо да улесни постигането на общност, да се превърне в най-яростна заплаха за нея.
Ето защо за всички, които искат да се свържат в брак, е крайно наложително да се стремят към общност в посочения тук смисъл още преди брачната церемония! —
Колко много беди биха се избегнали, ако своевременно разберем, че това изискване не може да бъде заобиколено, вместо лекомислено да вярваме, че необходимата във всеки истински брак общност се постигала от само себе си в съпружеския живот! — —
Но стремежът към общност във всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие няма никога да се увенчае с успех, ако единият съпруг се опитва постоянно да убеди в словесни двубои другия, че е достатъчно само да приеме неговите възгледи и между тях веднага ще се възцари „общност“...
Така единият партньор може наистина да докара другия до изтощение и да го застави накрая да отстъпи, само и само „мир да има“, ала постигнатото по този начин е всичко друго освен общност и рано или късно лошите последици от него ще се проявят!
Принудата —дори „сладката принуда на любовта“ — не може никога да стане основа за общността в брака, а тя му е не по-малко нужна от любовта!
Искаш ли, ти, който обичаш, да постигнеш общност, свързваща те занапред с любимия бъдещ съпруг във всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, ще трябва да си наложиш преди всичко най-строга самодисциплина!